ФАКТИ.БГ

Свободните адвокати са възмутени от изнасянето на доказателства от досъдебни производства

Всекидневно писмени доказателства и аудиозаписи от досъдебни производства „изтичат“ уж законно от Прокуратурата и по този неправомерен начин се засягат в значима степен граждански права в противоречие на основни правни принципи и конституционни постановки...

Публикувана: 30 Юни, 2020 16:26
12 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2150
Свободните адвокати са възмутени от изнасянето на доказателства от досъдебни производства
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 21 гласа.

От неправителственото “Обединение на свободните адвокати“ излязоха с писмо до Прокурорската колегия на Висшия Съдебен съвет. Сдружението, представлявано от адвокат Емил Георгиев, е обезпокоено от начина, по който се нарушава конституционно установената презумпция за невиновност на българските граждани при наложилата се в последните години практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори, а също и при изявления на Главния прокурор.

Обединението на свободните адвокати припомня на прокуратурата, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона Ето и цялото им обръщение:

Един от основните принципи в наказателния процес е презумпцията за невиновност, конституционно установена в чл. 31, ал. 3 от КРБ, установена в Харта на основните права на Европейския съюз в нейния член 48, както и регламентирана в чл. 16 от НПК - обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Посочената презумпция може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда.

В тази връзка се обръщаме към Вас, сериозно обезпокоени от начина, по който се нарушава конституционно установената презумпция за невиновност на българските граждани при наложилата се в последните години практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори, а също и при изявления на Главния прокурор. При съществуваща законова забрана за това, доказателствата, събирани от Прокуратурата, стават публични още в хода на производството, следствената тайна бива разкривана. Същевременно бива силно ограничено правото на защитата за реципрочен коментар и се установява тенденция да бъде търсена отговорност от адвокати, които се противопоставят на опитите за т.н. "медийно правосъдие".

Напомняме на Прокуратурата и членовете на Прокурорската колегия (ПК) на ВСС, че Адвокатурата е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите. Едно от основните конституционно и процесуално уредени граждански права е правото на справедлив процес, пряко свързан с презумпцията за невиновност. Презумпцията за невиновност е предмет и на четвъртата мярка по т.нар. "Пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, приета през 2009 г. от Съвета на ЕС, уредена в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство" (наричана по-долу за краткост - Директивата). По-специално, тя е развита в глава 2 на Директивата, съдържаща общо 5 члена. Първият от тях – чл. 3, преповтаря основния текст на принципа, като го обвързва със задължението на държавитечленки да гарантират спазването му: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона.”

Тук е мястото да уточним, че, въпреки че фигурата на заподозрения формално отпадна в българския наказателен процес преди повече от десет години, формулировката на разпоредбата, отчитайки и допълнителните разяснения, съдържащи се в параграф 12 от Преамбюла на Директивата, позволяват да се определят адресатите на презумпцията за невиновност и това са не само официално обвинените лица, но и всяко друго лице, от момента на задържането му или от момента, в който компетентните органи, чрез действия или актове, в това число неофициално оформени, са дали да се разбере, че даденото лице е заподозряно в извършването на престъпление или дори на предполагаемо такова. Следователно, в наказателното производство, провеждано по реда на НПК, презумпцията за невиновност следва да се разпростира и върху лицата, задържани за 24 часа със заповед за арест по реда на ЗМВР или такива, имащи качеството на „свидетел”, когато от обстоятелствата по делото може да се съди, че са главни заподозрени.

Важно е да се отбележи, че задължението обвиняемите да не се представят като виновни обвързва всички компетентни органи, пряко обвързани с конкретното наказателно производство, в това число - съд, прокуратура, следствени органи, полиция; но също така и членове на Парламента и правителството, министри или други публични длъжностни лица (например - служители на КПКОНПИ) (параграф 17 от преамбюла на Директивата). Алинея 3 на цитираната норма изрично постановява, че задължението обвиняемите и заподозрените да не бъдат представяни като виновни, към момента не възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателното производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес. За да се разбере правилно обхвата на предвиденото изключение, трябва да се съобразят разясненията, съдържащи се в параграф 18 от преамбюла на Директивата. Така например - "съображение, свързано с наказателното разследване", би била необходимостта от показване на видеоматериал, с цел идентифициране на предполагаем извършител, а "обществен интерес" би представлявала необходимостта от информиране на населението за опасност, свързана с екологично престъпление или необходимостта да се информира обществеността за състоянието на наказателно производство, с цел предотвратяване нарушения на обществения ред.

Захранването на обществения интерес по определено разследване, както и популяризирането на обвинителната теза не попадат сред тези изключения. В тази връзка, в същия параграф 18 от преамбюла на Директивата следва изричното уточнение, че използването на съображения за прилагане на изключението от общата забрана обвиняемите и заподозрените да бъдат представяни като виновни, следва да бъде ограничено до случаите, когато това би било „обосновано и пропорционално”, като дори в този случай „начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.”

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Директивата, държавите членки са длъжни да я транспонират (да приведат законодателството си в съответствие с разпоредбите ѝ, приемайки, където е необходимо, нужните разпоредби или законодателни изменения) най-късно до 01.04.2018 г.

Към настоящия момент Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. не е транспонирана. Същата е описана като „Релевантен акт от европейското законодателство” в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в бр. 7/2019 г. на ДВ, съобразно задължението на държавите членки да се позовават на съответните директиви при приемането на транспониращите ги мерки. Нито една законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК, обаче, не може да бъде отнесена към Директивата, транспонираща частично или изцяло описаните по-горе аспекти на презумпцията за невиновност. А описаните разпоредби на Директивата имат директен ефект.

През последните месеци станахме свидетели на все по-налагаща се практика на Прокуратурата на Република България да „огласява” факти, доказателства, обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства и по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога – само на „заподозрени” по смисъла на Директивата. Основанията за тези т.нар. „огласявания” от страна на Прокуратурата бяха различни и посочвани като "предвид обществения интерес", "в отговор на изказвания на обвиняеми и техни адвокати", а дори и "с оглед подготвяно обжалване на съдебно определение, с което се отказва налагането на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняем" (делото, известно сред обществеността като „НАП Лийкс”). Нито едно от тези основания не попада в обхвата на изключенията по чл. 4, ал. 3 от Директивата. Във всички случаи, обаче, Прокуратурата, чрез говорителя си или чрез Главния прокурор, изтъкваше факта, че огласяването било станало с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Разгласяването на материалите по разследването е предмет на оскъдна законодателна уредба в чл. 198 НПК. Фокусът на тази разпоредба, обаче, не е в основанията за разгласяване на материали от разследването, а в разрешителния режим на това разгласяване – „Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.” В процесуалния закон, уреждащ наказателното производство, липсва конкретна разпоредба, която да урежда предпоставките и законната цел, обосноваващи разгласяването на материалите по разследването, както и да обвързва това правомощие със задължението за гарантиране спазването на презумпцията за невиновност.

Считаме, че не се касае за празнина в закона, предвид ясната уредба на презумпцията за невиновност в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета и нейния директен ефект, но намираме, че с оглед новите тенденции в упражняването на правомощията на Прокуратурата по чл. 198 НПК, е наложително ангажирането на ПК на ВСС с приемане на решение, което да има задължителен характер и за Главния прокурор , който въз основа на него, да издаде методически указания към всички прокуратури и прокурори в България по въпроса: „Какви са пределите на правомощието на Прокуратурата на Република България по чл. 198 НПК да разрешава разгласяването на материали от разследването, в контекста на основния принцип в наказателното производство, уреден в чл. 16 НПК, съгласно който обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, както и с оглед разширения обхват на презумпцията за невиновност, уреден в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство?”

Считаме, че сезирането на ВСС, като административен и управляващ орган на Съдебната власт, с този важен въпрос е много важно в настоящия момент, когато всекидневно писмени доказателства и аудиозаписи от досъдебни производства „изтичат“ уж законно от Прокуратурата и по този неправомерен начин се засягат в значима степен граждански права в противоречие на основни правни принципи и конституционни постановки, тъй като най-новата практика на ПРБ по прилагането на чл. 198 НПК засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Поради това, от името на СНЦОП „Обединение на свободните адвокати“ Ви призоваваме да подложите на задълбочено обсъждане и сериозен анализ тук поставения въпрос и да информирате обществеността за взетите от Вас решения!

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 21 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Извинителна бележка
1 Отговор
Господа Свободни, Геши не е бил на тоя урок, поради спешни задачки (да крепи началник и сие), та не го е научил.

Коментиран от #10


Оценка:
-1 +42

Дани Острото
2 Отговор
Неповторим юрист несътворил 1 свестен закон заедно с Каскет Гешефт , без успех В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ще правят чудеса в България

Оценка:
-2 +23

птт
3 Отговор
В Бг няма презумпция за невиновност.

Оценка:
-2 +27

1234
4 Отговор
Според евродокладите всичко е точно

Оценка:
-10 +6

Ръбъла и Гешо
5 Отговор
Много сложно и неразбираемо е това писмо, някой ако разбира какво искат тия адвокати може ли да го обясни простичко?

Коментиран от #7, #8


Оценка:
-17 +8

гост
6 Отговор
адвокатите свободни са мекерета

Оценка:
-15 +4

И защо да ти го обяснява
7 Отговор

До коментар #5 от "Ръбъла и Гешо":


-не си юрист, детайлите са непостижими за неспециалисти. Факт е, че Прокуратурата пренебрегва презумпцията за невиновност и създава чрез избрани от нея елементи от следствието внушения за вина на разследвани лица. Колко са виновни такива лица, видяхме преди ден-два с решение на съда, а още ден-два преди това - с отказ на друг състав дори да възбуди дело по предоставени от Прокуратурата материали... Ясно ли е сега?

Оценка:
-0 +17

Се Лян Дур
8 Отговор

До коментар #5 от "Ръбъла и Гешо":


Простичко казано-не трябва да се изнасят доказателства,докато тече досъдебно производство.Дори и след това,когато има (ако има)наказателно дело,подсъдимият е невиновен,до доказване на противното-т.е. докато не бъде осъден.

Оценка:
-0 +15

истина е
9 Отговор
В кочината закона е шайката , и нищо друго !!

Оценка:
-0 +6

Да но
10 Отговор

До коментар #1 от "Извинителна бележка":


Гешеф не е юрист. Не само на този урок не е бил, ами на всичките.

Оценка:
-0 +4

Старото
11 Отговор
Най-после някой се сети да ги/ни подсети, че:
1. Прокуратурата служи на държавата.
2 Държавата служи на всички хора, които са я създали чрез обществен договор(основният е Конституцията).
3. Всички хора са невинни до доказване на противното в съда.
4. Прокуратурата е само част от съдебната система. Прокурорите имат право, когато бъде установено нарушаване на законно право на отделни членове или на част от членовете на обществото, да се самосезират или да бъдат сезирани от всеки, който е счел, че има нарушение.
5. Прокурорът има право да разпореди разследващите органи да проучат случая и да прецени дали поводът за сигнала по същество е съпоставим с определение за състав на закононарушение. Едва тогава Прокурорът би трябвало да предяви обвинение в съда към извършителя на деянието или да прекрати разследването.
6. Единствено Съдът има право да реши дали има основание да квалифицира извършителя като виновен.
7. До момента на произнасяне на Съда всеки е пълноправен член на обществото.
В много от случаите, които българската прокуратура внася в съда, обектът на разследването бива определен като невиновен. И тогава той има право да потърси обезщетение, което плаща цялото общество.

Оценка:
-0 +2

възпитаник
12 Отговор
не само свободните адвокати са възмутени но и всички Българи от тия съдебни министри като цачева и най вече от данаилчо кирилов г----

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Лиляна Павлова
Регионалният министър пресмята пред Нова телевизия продадените винетки:
Интересното към днешна дата е, че ако сравним с предишни години, имаме увеличение на броя купени винетки и то със 100 000 броя."

Още бисери
ТОП 5