Мотивите на държавния глава за ветото на Закона за подземните богатства

Както вече ФАКТИ съобщи, президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет на 22 юли.

Държавният глава упражнява конституционното си право, воден от разбирането, че подземните богатства са ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда и в обществен интерес. Той изразява несъгласие с отделни разпоредби относно концесиите за добив на подземни богатства, като използване на ресурси на трети лица, разширяване на правата на концесионерите, удължаване на срока на концесията и създаване на рискове за околната среда и здравето на хората.

Ето и мотивите за ветото на държавния глава:

Подземните богатства са изключителна държавна собственост, посочени на първо място в изброяването на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България. Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за тези обекти, се уреждат със закон. По този начин конституционният законодател е възложил на Народното събрание отговорността за съдържанието на правната уредба, която трябва да съответства на правовия и социален характер на държавата. Същевременно следва да се отчита, че подземните богатства са ресурс, който трябва да се използва с грижа за околната среда, както повелява чл. 15 от Конституцията. С този ресурс трябва да се способства постигането на общественозначими цели, да се осигуряват инвестиции в страната, които да бъдат в интерес на гражданите и обществото. Предвид това споделям насоката да се осигурява ефективно управление на подземните богатства и да не се допуска умишлено блокиране на отделни находища, като изразявам загриженост, че част от разпоредбите на приетия закон се отклоняват от нея.

1. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства /ЗИД ЗПБ/ се регламентира възможността кандидатът за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или концесия за добив да доказва финансови, технически и професионални възможности чрез използване на ресурсите на трето лице. За целта следва да докаже, че за третото лице не са налице основания за изключване по чл. 23, ал. 2, включително че при изпълнението на договора за търсене и проучване или за проучване, или договора за концесия за добив ще има на разположение ресурсите на третото лице. Прави впечатление, че не се изисква третото лице да отговаря солидарно с кандидата. Следва да се отбележи, че в режима на концесиите по Закона за концесиите с чл. 63, ал. 3 изрично се предвижда третото лице, с възможностите на което се доказва изпълнението на изискванията за финансово и икономическо състояние, да отговаря солидарно с концесионера за изпълнението на концесионния договор съгласно предвиденото в него, като се вземат предвид характерът и размерът на поетия от третото лице ангажимент за предоставяне на ресурси.

Използването на капацитета на трето лице следва да е съчетано с гаранции, че за целия срок на договора кандидатът ще разполага с необходимите ресурси. Такова изискване е възприето и в чл. 38, пар. 2 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия, което се прилага по отношение на концесиите за строителство и за услуги. Няма основание такава гаранция да не се предвижда в концесиите за добив на подземни богатства. Освен това с § 13 (относно чл. 23а, ал. 3) се установява правилото, че финансовите възможности на кандидата трябва да осигуряват финансов ресурс, необходим за извършване на дейностите по разрешението или по концесията, за не по-малко от 5 години от влизането в сила на договора за концесия. Това изискване не е съразмерно на срока на концесията за добив, който е 35 години, без да се отчитат възможностите за неговото продължаване. Предвид това считам, че уредбата в § 13 от приетия закон следва да бъде върната за ново обсъждане, тъй като не дава гаранции, че кандидатите ще отговарят на минималните изисквания за финансови, технически и професионални възможности, необходими за ефективното и безрисково търсене, проучване и добив на подземни богатства.

2. С § 24 от ЗИД ЗПБ се разширяват правата, които концесията за добив предоставя на концесионера. Наред с придобиването на правото на собственост върху видовете добити подземни богатства, за които е предоставена концесията, правото на ползване върху минните отпадъци, правото да извършва всички необходими дейности, свързани с добива, концесионерът ще може да извършва разкривни дейности извън контура на находището в границите на предоставената концесионна площ с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина, както и да инициира или да кандидатства за одобрение на инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда. По смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда инвестиционно предложение е предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, а също и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. В резултат на § 24 от ЗИД ЗПБ концесионерът получава разширени възможности да осъществява дейности извън очертанията на находището и да се намесва в околната среда и ландшафта, създавайки риск за живота и здравето на хората. Няма нормативни гаранции, че тези права ще бъдат използвани с цел добив на подземни богатства от находището в дълбочина, без да се надхвърля предоставената концесионна площ. Не са представени мотиви за причините, които налагат приемането на съответните изменения и какво въздействие се очаква да имат.

3. Концесиите с прекалено дълъг срок биха могли да доведат до затваряне на пазара и по този начин да възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване. Това опасение се съдържа в съображение 52 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. Независимо, че директивата се прилага по отношение на концесии за строителство и услуги, общите европейски ценности, на които тя се основава, могат да бъдат споделени по отношение на всички концесии, в т.ч. и за добив на подземни богатства. С § 25 от приетия закон се допуска възможността срокът на концесията за добив, който според непроменената редакция на чл. 36, ал. 1 от Закона за подземните богатства е до 35 години, да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера, направено в определени от закона срок и условия. Предвидено е, че общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50 години (новата редакция на чл. 36, ал. 2). Наред с това, в новосъздадената ал. 3 на чл. 36 е дадена възможност при определени условия и по мотивирано искане на концесионера, срокът на концесията да може да бъде удължен до 10 години след изтичането на общия срок и при спазване на условията по ал. 2. По силата на § 91 мотивирани предложения по посочените правила ще могат да направят и концесионери по концесии за добив на подземни богатства, чийто срок изтича в 6-месечен срок преди или до една година от влизането в сила на закона. Законът урежда конкретно и условията, при които могат да се отправят съответните мотивирани предложения. Независимо от това не могат да бъдат подминати опасенията, породени от дългите срокове, които на практика са в полза на първоначалните концесионери. Те ограничават свободната стопанска инициатива на други икономически оператори и лишават държавата от възможността да постига по-добри условия за концесии.

Общото правило относно удължаването срока за концесиите в чл. 34, ал. 1, изр. второ от Закона за концесиите гласи: „Срокът на концесията може да се удължава, като общият срок на всички удължавания, независимо от основанието за това, не може да е по-дълъг от една трета от конкретния срок, определен с концесионния договор.“ Действително концесиите за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства, както е предвидено изрично в чл. 25, ал. 1 от Закона за концесиите. В случая, обаче, отклонението от посочената гаранционна норма нито е обществено оправдано, нито осигурява еднакви правни условия за стопанска дейност, нито предотвратява злоупотреба с монополно положение и нелоялна конкуренция. За да се основава икономиката на България на свободната стопанска инициатива, законът трябва да гарантира на всички правни субекти еднакви условия, без да създава неоправдани предимства. Основната грижа трябва да бъде насочена към отговорното използване на държавното имущество, с мисъл за идните поколения, която следва да изключи прекомерно дългите срокове на концесиите. Воден от това разбиране, упражнявам правото си да върна за ново обсъждане § 25 и свързаният с него § 91 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.

4. С § 51 от ЗИД ЗПБ се дава нова редакция на чл. 57, според която кандидат, направил търговско откритие, се обезщетява за действително претърпените вреди по реда на действащото законодателство, ако след издаването на удостоверение за търговско откритие е възникнала опасност за националната сигурност, за отбраната на страната, за земните недра, за околната среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве, от разрушаване или увреждане на културни ценности или от разрушаване или увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа. Считам, че целесъобразно са разширени основанията за отказ от предоставянето на концесия, но уредбата прехвърля изцяло на държавата риска от настъпването на подобни, неблагоприятни обстоятелства, без да държи сметка, че те могат да се дължат и на дейността на кандидата, направил търговското откритие. Законодателният подход трябва да бъде балансиран и да дава по-конкретни параметри, при които ще се ангажира отговорността на държавата.

Предвид изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 13, 24, 25, 51 и 91 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г., се казва в мотивите към президентското вето.