Ето какво съдържа протоколът за домашно лечение на COVID

Българските лекари вече използват неофициален протокол за овладяване на симптомите на COVID-19. „Труд“ публикува “Списъка Х” с медикаменти и хранителни добавки.

Леките форми на коронавируса се лекуват в домашни условия с коктейл от витамини, цинк, селен и мелатонин. Към минералите и витамините се включва и аспирин, а в някои случаи и противосъсирващи медикаменти, както и хранителни добавки, които влияят положително върху кръвообращението и кръвосъсирването и помагат да се намали вероятността от образуване на тромб.

Масово при последните случаи на положителни PCR-тестове, но без усложнения, медиците изписват набора от добавки и витамини, като “рецептата” се изпраща на пациента по вайбър или уатсъп.

“До този момент в сериозната литература и в сериозните препоръки по отношение на COVID-19 в нито една от тях не препоръчва с абсолютна сила някоя от всички изброени хранителни добавки и витамини. Ще отделя обаче два продукта - витамин С и цинк. В клинично проучване се коментираше витамин С с високи дози в болнична обстановка. Обичайно на пациентите си в леки, амбулаторни форми без задух, няма пневмония, обикновено препоръчвам витамин С. Въпреки липсата на категорични доказателства все пак препоръчвам и Цинк - при дразнене на гърлото, когато е необичайно и силно”, заяви пред “Труд” светилото на пулмолозите у нас проф. Коста Костов, УМБАЛ “Св. Анна”.

По думите му хората трябва да внимават с приема на витамин D. “Витамин D има имуномоделираща функция, но при пациент с дефицит на витамин D. Но ние не може да знаем дали пациентът има такъв дефицит, а при коронавирус не може да разкарваме пациента да си изследва витамин D”, посочи проф. Костов.

“Нито една хранителна добавка, нито мелатонинът, нито витамините все още не са с доказана роля при лечението на COVID-19”, отбеляза още той.

“Всеки лекар има своя опит, всеки лекар има своята интуиция и професионално усещане за индивидуалния пациент, защото медицината е изкуство. Тя не се занимава просто с болестта, а с болестта при конкретния човек”, отбеляза в заключение проф. Костов.