СЕМ поиска въвеждане на 5 г. професионален стаж за генералните директори на БНР и БНТ

Изискването за пет години трудов стаж на кандидатите за генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия да бъде заменено с пет години професионален стаж - това предлага Съветът за електронни медии в становище по проекта за промени в Закона за радиото и телевизията. Аргументът на медийния регулатор е, че това ще позволи на повече професионалисти да се кандидатират, предаде БНР.

СЕМ обсъди на днешното си заседание доклада за измененията на Закона за радиото и телевизията. На 30 октомври правителството внесе в Народното събрание законопроект за промени в медийния закон. Целта им е синхронизиране на националното ни законодателство с новите разпоредби на европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги. Проектът предвижда СЕМ да осъществява надзор и върху доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.

В същото време до 18-и ноември е срокът за обществено обсъждане на още един проект за изменения в Закона за радио и телевизия, който засяга основно финансирането на БНР и БНТ. В знак на протест срещу липсващи текстове в този, качен от Министерството на културата за обществено обсъждане, проект за промени в медийния закон, засягащи управлението на обществените медии, генералният директор на БНР Андон Балтаков подаде оставката си, и впоследствие я оттегли след настояване на работещите в общественото радио.

СЕМ прие на днешното си заседание становище относно промените в Закона за радиото и телевизията. Още в началото ключов момент, за който председателят на СЕМ Бетина Жотева заяви, че:

"Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта".

Относно втория проект за изменения, а именно каченият за обществено обсъждане от Министерство на културата и който всъщност доведе до създаване на напрежение с ведомството от последните две седмици, СЕМ отчита като положителна стъпка по-детайлното дефиниране на обществената мисия на двата национални обществени доставчика, както и на дейностите и услугите за нейното реализиране, но нататък има няколко момента, с които медийният регулатор не е съгласен или ги допълва. Като например:

"Разширеното правомощие на СЕМ да бъде администратор на държавни помощи - с изготвяне на методика за оценка на разходите за създаване или предоставяне на медийни услуги. СЕМ подчертава, че новите му дейности са нетипични за регулатора по съдържание, какъвто сме ние. Това предполага създаване на отделно звено от финансисти и икономисти, които единствено да да администрират държавните помощи за БНР и БНТ. Затова СЕМ не приема текстовете в законопроекта, свързани с финансирането му, като смята, че тези текстове трябва да бъдат ревизирани. ... Друг възможен приход за бюджета на СЕМ могат да бъдат и средствата от европейски проекти - нещо, което не е залегнало в проекта за допълнение и изменение на закона", подчерта Жотева.

Що се отнася до липсващите в качения от Министерството на културата за обществено обсъждане проект за промени в медийния закон текстове, засягащи управлението, мандатите и задълженията на управителните съвети на обществените медии, Бетина Жотева коментира:

"Нито аз, нито моите колеги можем да се месим в решенията на Министерството на културата. ... Надявам се по време на това обществено обсъждане този проект за закон да претърпи необходимите промени. Тази особеност в управлението на медиите, която се отчита през годините и при БНТ, и при БНР, свързана с разминаването на мандатите на членовете на управителните съвети с тези на генералните директори, е нещо, което не смятаме, че спомага на доброто управление на БНТ и БНР".

"В рамките на тези работни групи ние съвместно приехме текстове, които са свързани с управлението на двете обществени медии. Практиката показва, че посочените в закона основания за реализиране на отговорността на органите на управление са ограничени. Тъй като са разгледани общо, позицията ни е, че колегите от БНТ и БНР имат право да настояват те да бъдат върнати", заяви председателят на СЕМ.

Още нещо важно във връзка с управлението на обществените медии:

"Изискването за пет години трудов стаж на кандидатите за генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия да бъде заменено с пет години професионален стаж. Това ще позволи на повече професионалисти да се кандидатират. Ще имаме по-голяма възможност да избираме между професионалисти и хора, които са готови да работят за обществените медии".