„Доста неприятно. Много хора трябва да минат от там, може би, от тези, които непрекъснато дават съвети, за да видят как протича 24-часово лечение на болен. Всеки дава съвети, но това е най-лесното нещо”, сподели в ефира на „Здравей, България” бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски. Той е бил заразен с коронавирус и хоспитализиран, но вече е в дома си и с два отрицателни теста.
„Това е едно коварно заболяване, за което в самото начало заразения може и да не разбере, че го има. Аз съм от тази група. Нямах никакви оплаквания, нито смущения във вкусовите качества. Понеже бях контактен с няколко заразени, реших да си направя тест. Той се оказа положителен. Когато колегите ми настояха да остана в болницата, реших, че искат да ме сплашат малко и преувеличават картината”, разказа проф. Гайдарски.
Шефът на Реанимацията – др. Младенов, обаче е преценил, че състоянието на бившия здравен министър не е било добро. Той не е усетил развитието на пневмонията, която обаче екипът му забелязва на рентгенова снимка.
„Насищането на кислород в белия ми дроб беше около 74%, а трябва да е около 96%. При мен беше много ниско, но аз не го усещах. Имаше нещо като слабост на организма, но нямаше температура, нямаше кашлица, нямаше нищо”, добави проф. Гайдарски.
Според него ситуацията в COVID отделенията не може да бъде описана, а само човек, който го е преживял, разбира ужаса да си настанен или да работиш в такова отделение. Той е на мнение, че трябва да се прибегне към пандемичния план. Системата е предложена преди години, одобрена е и от американските служби.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 CoV TV 5G
10:31 18.11.2020
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Рошко
10:32 18.11.2020
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 сатаняга
10:35 18.11.2020
8 основно правило
Коментиран от #31
10:36 18.11.2020
9 Абе
Коментиран от #14
10:36 18.11.2020
10 бай Тодор
10:37 18.11.2020
11 Андрю Кауфман
10:42 18.11.2020
12 От друга страна
11:00 18.11.2020
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 ***
До коментар #9 от "Абе":
Незнам до колко зависи от човека но добре, че го преживях от първите и успях да си купя азакс иначе нямаше да пиша тук!Бях като смачкан от валяк и с бодежи в сърцето като пред инфаркт!
11:18 18.11.2020
15 чичо
11:21 18.11.2020
16 БАЙ Х@Й
11:39 18.11.2020
17 Иван
До коментар #1 от "страхотия":
Много си ербап пред компа .Аман от празноглавци зарзените не ще минат 5000 ами и 10 000 ще станат на ден докато има такива12:04 18.11.2020
18 Мангъров
12:15 18.11.2020
19 Планът
- медицинското обслужване на болните от грип и ОРЗ трябва да се извършва
главно по домовете им;
- препоръчва се домашна изолация на болни с леки и средно тежки форми на грип
и на лица с респираторни симптоми - те се изолират и лекуват в дома си, като им
се осигуряват медицински, а при необходимост и социални грижи;
- болните с тежки форми на грип, с усложнения, или с повишен риск от
възникване на усложнения поради наличие на придружаващи заболявания
(сърдечно-съдови, белодробни, заболявания на обмяната като диабет и др.) се
изолират в лечебни заведения за болнична помощ;
- за предпазване на контактните лица, болните трябва да използват маски ако за
това няма медицински пречки.
12:15 18.11.2020
20 ЗАРА
Срещата ми с вируса започна през последната седмица на октомври, 2020 с лека кашлица. Последва тест и позитивен резултат. Посетих веднага Болница „Токуда“ за изследвания и лечение, което започнах в къщи по утвърдена в опита схема за лечение на заболяването. Симптомите бяха кашлица, температура, безсилие, мускулни болки, дискомфорт в коремната област. На третия ден започна подобрение и помислих: „Ето, преборих го, това беше“. За съжаление на петият ден нещата тръгнаха отново надолу като задълбочаване на наличните симптоми. Коварността на този вирус е в продължителното му действие, в сравнение с други вируси, които съм срещал в живота си и патологичното му въздействие върху много тъкани и системи в посока дезинтеграция.
Останалите симптоми бяха относително стабилни, но наблюдавайки внимателно състоянието си като лекар, ми направи особено впечатление един от симптомите – прогресираща липса на сила. Ставах и се раздвижвах, но безсилието ме връщаше в леглото. Предпочитах да спя. Отидох до болница за нови изследвания. Колегите в спешното приемно отделение ме прегледаха и ми предложиха да остана за болнично лечение. Имах вече пневмония и сатурацията/насищането на кръвта с кислород/ беше недостатъчно. Един от факторите на възпалителния процес беше значително завишен, което ме доведе до мисълта, че организмът оформя и свръх реакция към болестта, с която не може да се справи.
В клиниката ме поставиха незаб
12:26 18.11.2020
21 ЗАРА
Забелязах, че с кислорода се успокоявах в рамките на 30-45 минути, но и започвах да дишам доста повърхностно и стигах до дихателни кризи, изразяващи се, че дишането ми блокираше – за минута ми беше трудно да вдишам и да издишам и се давех, което отключваше кашлица с възстановяване на дишането. Нужни бяха минути да възстановя нормален ритъм на дишане. Това, заедно с наблюдението на твърде високия възпалителен фактор/СRР/ в кръвта ми и ограничения ми дихателен обем ми дадоха основание да мисля за вторичен патогенен механизъм, насложен върху основния инфекциозен процес в белия ми дроб. Имам предвид дистрес синдрома, който представлява нещо като объркване, блокаж и разстройство на вътрешния самолечебен процес, който винаги тече в нас невидимо във фона и осигурява състоянието здраве. Така самолечението е постоянна динамична величина/процес и в тяло и в психиката/ и осигурява вътрешния баланс, който наричаме здраве. Ако той се обърка и дезориентира, а това се случва когато стреса/болестта е продължил достатъчно дълго и не е довел до успешна здравословна адаптация, тогава този процес от здраве-носещ и организиращ се превръща в дисорганизиращо/дистрес ядро с обратна на здравето логика. От наблюденията ми определено считам, че природата му е не просто соматична, а психосоматична.
Считам, че външното за организм
12:30 18.11.2020
22 ЗАРА
Какво направих. Осъзнавайки блокираното дишане на гърдите си и дистрес реакцията на организма си и виждайки падащите показатели от замерването на сатурацията на кръвта ми, изненадващо и за мен се запитах искам ли да живея. Отговорът беше „Да“, но с него дойде и осъзнаването, че да искаш, означава да правиш, да се погрижиш за осъществяване на желанието. А желанието за живот мобилизира силите за живот и възстановяване. Тогава на база на наблюденията описани до тук и познанията си по психосоматика и телесна психотерапия реших за започна да дишам възможно дълбоко и интензивно. Дишах с пълното съзнание, че ми е нужен кислород, ако искам да живея. Така дишах над 24 часа, повечето време на отворен прозорец. Борех се за кислорода си, за живота си. Интересен беше общият ефект – успокоение и олекване.
Мисля, че дишането е важно, като процес, не само от физиологична важност. То не само „краде“ кислород за мен от околната страна, който ми е нуже
12:32 18.11.2020
23 ЗАРА
За себе си нарекох Covid19 вируса на страха. На страха, именно поради този интимен
12:32 18.11.2020
24 ЗАРА
Препоръчвам от личен опит: Дишайте активно възможното дълбоко, но не насилвайте. Постепенно вкарайте дишането в ритъм, от който идва успокояване и стойте часове в него съзнателно. Може да сгънете краката, ако ви е по-комфортно. При замайване масажирайте главата и починете кратко. Успокояването – общо и на дихателния ритъм е показателят за успех. От един момент процеса се автоматизира и е възможно да продължи сам в същия ритъм и дълбочина докато спите през нощта, като при мен. Дишайте легнали на ляво, на дясно, по корем с възглавница под гърдите, въпреки тежестта/разблокира след около половин час/ или по гръб с възглавница под плешките за 30-тина минути, така че рамената да увиснат назад и гърдите да се извият и отворят напред. Също разблокира. Не прекалявайте с нищо! Бавно, внимателно, постепенно, наблюдавайте. От време на време опитвайте да вдишвате дълбоко със задържане около секунда
13:08 18.11.2020
25 ЗАРА
Считам, че не е нужно да чакаме вируса да отключи целия механизъм. Всичко е много индивидуално. Намирам първо носенето на предпазни средства, дистанцията и дезинфекцията за важни, като част от един разумен, цивилизован подход към ситуацията, с цел ограничаването и. Другата част на цивилизования подход е да пазим медиците, които ще ни помагат. Те също са хора, а още в началото на ноември бяха на ръба. Ако се скупчим в болниците те ще излязат от строя и тогава жертвите поради неадекватна помощ ще са по-големи. Натам да вървят хора с напредващ задух, температура, кашлица и прогресираща липса на сила, с цел изследвания и адекватно лечение по схема, пък макар и за в къщи. Колегите вече са с опит и оценяват много добре кой е за болнично лечение и кой не. И трето, превенцията, под форма на грижа за тялото и енергети
13:08 18.11.2020
26 ЗАРА
По-късни, обобщаващи наблюдения. Поглеждайки към случилото се от по-късен етап, вече не визирам с тези редове симптомите, а общия ефект и коректните поведения и отношения. Този причинител атакува много тъкани и системи в организма. Симптомите, които описах са само основните, но имаше всякакви, отвсякъде, включително от психика. Чувстваш се като паничка с яхния, която е сериозно разбъркана и си спомням как споделям на съпругата си:“Имам нужда да медитирам. Събирам се. Веднага ми действа добре“. Спомена се някъде в статия от клиничната практика, че при около 20% от случаите се наблюдава изостряне на психопатологичната находка. Такава мултитаргетна атака срещу организма води до тенденцията към объркване на системите за саморегулация и дезинтегритет. Всъщност животът като феномен е структура, а смъртта загуба на такава. Ако помислим коя е обратно най-интегриращата сила в природата, не мога да дам по-адекватен отговор от любовта. Намирам за важно тук отношението към болните да е топло и с грижа, но и те самите за важно да разбират колко много е важно в този момент да се погрижат за самите себе си внимателно и с грижа. Да се погрижат за онзи си топъл център, който сега е дезориентиран, за да могат да му помогнат да се реинтегрира постепенно с много обич и грижа, за да им
13:12 18.11.2020
27 ЗАРА
Вирусът е тук и мнението на шопа:“Те такова животно няма“ е най-малко неуместно, а също и другата крайност като реакция – да умрем от страх преди да се срещнем с него. Това срива имунитета. Както спомена в материал бивш главен санитарен инспектор, това е поредният инфекциозен причинител, с когото ще се адаптираме да живеем. Просто ще го срещаме и ще се проепидемичваме от година на година и нашата имунна система ще го разпознава и ще мобилизира ресурса си при следващи срещи пъти по-адаптивно на база изградена вече имунна памет. Това се случва с всички инфекциозни причинители, с които живеем вече съвместно от много векове. Не разбирам, нужно ли е да се всява още паника и хаос, вместо внимателно да се формулира структурирано обяснение, което да формира цивилизовани поведения и отношения. В края на краищата това засяга всички ни.
И така: „Дишай дълбоко България! Ще преминем.“
Надявам се с този искрен материал да помогна на когото мога.
д-р Владимир Пожарашки
психотерапевт
13:13 18.11.2020
28 ЗАРА
кой чел, чел, кой повярвал, повярвал - всичко, всичко Е въпрос на избор
13:18 18.11.2020
29 Роза
16:49 18.11.2020
30 Този коментар е премахнат от модератор.
31 Антон
До коментар #8 от "основно правило":
Точно този “велик”доктор ,който навремето уволни един наистина от най-великите и дали принос в българското здравеопазване лекари/визирам проф.Чирков,лека му пръст /да вземе да се скрие и да не ни кара да му гледаме неприятната муцуна!Изхвърли светилото от болницата ,която Той/Чирков/създаде ,но не му пречише преди това да му праща да лекува негови близки,та даже и собственото му дете.Пълен мизерник!!!09:11 05.12.2020
32 Антон
09:18 05.12.2020