Прогнози: Кои са най-спряганите имена за служебен премиер

В очакване на назначаването на служебния кабинет, вече се завъртяха и първите имена на евентуалния премиер и министри.

Едно от имената, които се спрягат за служебен премиер, е на настоящия съветник на президента Стефан Янев. Другото е на Бойко Рашков - бивш директор на Националната следствена служба, а в близкото минало оглавяваше Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Член е на Правния съвет на президента. Третото име е на бившия образователен министър Даниел Вълчев.

От снощи за правосъден министър е спряган Янаки Стоилов.

„Ръководството на БСП снощи е дало съгласието си той да бъде номиниран. Днес Националния съвет с подпис ще даде това съгласие”, заяви журналистката Валерия Велева в предаването „Здравей, България” по Нова ТВ.

Според нея името на Бойко Рашков, което се завъртя и за вътрешен министър, не е сигурно.

„Другото интересно лице, според мен, което влиза, е името на министъра на културата – проф. Борислав Минеков. Той е един от основните в Отровното трио, но не влезе в парламента и се разграничи от Бабикян и Хаджигенов. Ето, че е приел поста да бъде министър на културата”, заяви Велева. „Минеков е много отявлен критик на правителството на Борисов, както и на Вежди Рашидов”, коментира още журналистката.

Друго име, което тя споменава, е това на гастроентеролога проф. Крум Кацаров.

„Информацията е, че е приел да бъде здравен министър”, обясни Велева.

Тя каза, че двама дипломати също вече са приели да бъдат министри.

„Единият е посланикът ни в Дания Светлан Стоев, който ще бъде външен министър. За военен министър се говори, че ще бъде бившият ни посланик в ООН – Георги Панайотов. ”, каза Велева.

По думите ѝ проф. Христо Бозуков ще поеме земеделското министерство, а проф. Николай Денков – това на образованието.

„Това се очаква да са имената”, каза Велева.

Тя коментира още, че задължение на бъдещото служебно правителство ще е да организира изборите и то няма как за времето, в което ще функционира, да извърши ревизия и да докаже корупция. Освен ако не реши да покаже реваншизъм.

Според Любомир Аламанов не става въпрос за реваншизъм, а за изваждане на информация. „Има си текущи неща, които би трябвало да се виждат и да се вадят като информация”, смята Аламанов.

„Появиха се например публикации, че във финансовото министерство не са пуснати важни документи като пролетните прогнози за развитието на бюджетите. Появиха се и информации, че са заложени едни 20 милиарда нови заеми. Трябва да знаем какво е реално положението”, заяви Аламатов.

Според проф. Антоанета Христова има два основни проблема в момента и те са заложени преди много време.

„Първият е недоверието в институциите, за което се постараха всички. На второ място – в резултат на политическото говорене има силна поляризация в обществото”, смята проф. Христова.

„Хората не се харесват, не си вярват един на друг, не вярват на институциите, не вярват на проверките. Президентът не игра ролята на президент, а на страна. Ако се прояви реваншизъм, ще последва война на интерпретации. Ситуацията е много безперспективна”.