4 Август, 2021 18:40 1 434 3

Образователният пазар - най-точният и обективен индикатор за успех

  • образование-
  • пазар-
  • изтичане на мозъци

Проблемът с изтичането на мозъци (Brain Drain), „подкрепен“ и от ниската раждаемост прерасна в нещо по-голямо – необратима демографска катастрофа

Образователният пазар - най-точният и обективен индикатор за успех - 1
Илюстративна снимка, Shutterstock

През последните няколко десетилетия, в нашата страна, по различни причини нарасна демографският проблем. Този неоспорим факт оказа и продължава да оказва пагубно влияние върху образованието и науката в България, пише epicenter.bg.

Определено не е вярна тезата, че броя на висшите училища в България е прекалено голям и това дефинитивно определи недостига на кандидати за студенти. По важно е тук да се подчертае факта, че около 30% от младите хора търсят и намират своето призвание да учат в Западноевропейски университети. В крайна сметка изборът им да завършат в чужбина някой престижен университет не е проблем, по-скоро негативен характер има фактът, че българските деца решават да останат в страната, в която са избрали да учат.

Проблемът с изтичането на мозъци (Brain Drain), „подкрепен“ и от ниската раждаемост прерасна в нещо по-голямо – необратима демографска катастрофа. Все още обаче няма изявени български държавници, които поне да се опитат да обърнат този проблем от Brain Drain в Brain Investment (инвестиране в мозъци), т.е. да проведат такава държавна политика и да осигурят такива условия, щото младите хора независимо от това къде завършват висшето си образование, да се завърнат и успешно да се реализират в Родината.

На фона на така очерталата се картина вече повече от десетилетие има видим недостиг на кандидати за студенти в български университети. От житейска гледна точка е ясно, че в такава обстановка оцеляват само най-адаптивните и най-добрите университети. В тази връзка например, някои университети по законов начин се етикират като научноизследователски, за да могат да компенсират недостига на студенти с допълнително финансиране, което държавата им отпуска.

Този недостиг, в общия случай се дължи на липса на интерес у младите хора към определени специалности, които са жизнено необходими за държавата, но тя – държавата е все още мащеха за такъв вид специалисти. Други ВУЗ-ове не разчитат на тази „привилегия“, а се съсредоточават в това да подобрят качеството на образователния процес и по този начин да привлекат младите хора към българските висши училища.

Почти във всяка държава има системи, които по различни критерии оценят висшите училища и това са т.нар. рейтингови системи. В болшинството от случаите тези рейтингови системи имат информативен и насочващ характер. Те се използват за информиране на обществеността относно образователната среда. Лошото в България е това, че замислената като добра идея рейтингова система се превърна едва ли не в универсален (по скоро субективен) инструмент за управление и финансиране на висшите училища.

Самото издържане на рейтинговата система струва годишно милиони на данъкоплатците, които за добро или за лошо отиват в неправителствената организация „Отворено общество“. Още повече, че разработената от същото това НПО Карта на българското висше образование наскоро беше отхвърлена както от академичните среди, така и от някои от най-големите работодателски организации в България.

Има обаче един индикатор, в който не се използват субективни критерии и който дава най-точната картина за качеството на образованието, подготовката на студентите и тяхната реализация. Този индикатор се нарича образователен пазар. Разбира се, той не може да се универсализира, но е достатъчно точен, за да покаже определени образователни тенденции, както на входа, така и на изхода на академичните структури.

В България има няколко държавни висши училища, които без да търсят оправдание и без да са „галеници на системата“, в продължение на повече от 10 години са лидери на този пазар. Такива са например Варненския икономически университет, Висшето военноморско училище, Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), Спортната академия, НАТФИЗ, Музикалната академия, Художествената академия, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Университета по хранителни технологии и Аграрния университет в Пловдив Въпреки изброените по напред негативни тенденции, според статистически данни интереса към посочените току що висши училища е постоянна величина.

Според наблюдения в последните години като показателен пример в това отношение е Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Въпреки, че някои незрели представители на политически среди несъстоятелното, но постоянно етикират този университет като център на задкулисната власт, като втори властови център в държавата или като библиотекарско-сарайска групировка, УниБИТ успя да стане една от най-престижните образователни институции в страната. Доказателство за това е, че освен от Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която е акредитирала всички негови докторски, магистърски и бакалавърски програми, УниБИТ е акредитиран и от Австрийската акредитационна агенция. Статистическите данни показват, че през предстоящата 2021/2022 учебна година, средният брой кандидат-студенти за едно място е 10 човека. В това отношение сред най-търсените и предпочитани от младите хора специалности са „Комуникации и информиране“, „Информационни ресурси на туризма“, „Национална сигурност“, „Обществени политики и практики“, „Библиотечен и информационен мениджмънт“ и „Културно-историческо наследство“.

Обърнахме се за коментар към проф. Ирена Петева – Ректор на УниБИТ и я попитахме на какво се дължи успехът на ръководения от нея университет. Проф. Петева изтъкна като основна причина създадените от проф. Стоян Денчев образователни традиции и адаптивност на този бутиков университет към иновативните потребности на обществото.

Също така, тя подчерта, че разковничето за техния успех се корени в персоналното отношение към всеки един кандидат студент. Новатор в това отношение е проф. Иванка Павлова – Зам.-Ректор по учебната дейност, която с активното съдействие на експертите от нейния екип, реализира политиката на академичната общност на Университета.

Попитахме проф. Ирена Петева как си представя предстоящата учебна година в условията на пандемия. Отговорът ѝ беше ясен и лаконичен „Не искам да си представям нищо. Аз искрено желая да удовлетворим образователните потребности на нашите студенти и за нас е от съществено значение да водим учебния процес в УниБИТ ПРИСЪСТВЕНО.

Като тук бих искала да подчертая, че това не е само желание на преподавателския състав, но и забележете – на студентите, които настояват да бъде присъствено обучението им. Дистанционното обучение е необходима, но временна мярка. Не трябва да продължаваме да обучаваме и образоваме младите хора по този начин.“

В допълнение на казаното от проф. Петева, ще завършим с изразеното друг повод мнение от проф. Стоян Денчев, който казва, че ако продължим да „обучаваме“ по този начин, то висшите училища в зависимост от големината на всяко едно от тях, ще се превърнат в магазини, супермаркети или МОЛ-ове за продажба на дипломи.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 4 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Масово

    7 2 Отговор
    излизат пълни неграмотници и без никакви умения. Един пирон не могат да забият.
  • 2 Спешно

    5 2 Отговор
    Хора гинат в пожарите у нас. Бог да ги прости! Хора , бъдете бдителни и отговорни. Що се отнася до образованието– на този етап– суха материя, бележкарство, сума отличници, преписващи от Нета и получаващи стипендия( другите с над 4.50успех– за присъствие– жалко и потресающо)! И нито един НЕ е подготвен за реалния живот, камоли за адекватна реакция при природни бедствия, аварии и др. форсмажорни обстоятелства. Бележки– отличен(6), елементарни умения– кръгла нула!!!
  • 3 Само питам..

    1 0 Отговор
    Колко ли е платил ченгесарският "убит" кошер за кухи тапии за рекламата?
Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове