Изтеклото време по никакъв начин не заличава самото плагиатство. То е вечно

Впечатлен от днешното интервю на кандидата за вътрешен министър Петър Илиев и по негова препоръка прочетох § 1 т. 7 от Закона за Развитие на академичния състав на Република България. това написа във фейсбук Калин Ангелов, адвокат.

"плагиатство" - казва се там - е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности;

Това, което видяхме от разследването на Правна лудост и Дневник показва изпълнение от първата от двете хипотези - "представяне за собствен на труд частично написан от друг".

И после се обърнах към Закона за висшето образование, който също беше цитиран от колегата Илиев и в чл. 58 ал. 1 т. 4 пишеше следното:

Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

Никъде в двата закона не се предвиждаше давност. Изтеклият срок от време може да премахва възможността да се търси наказателна и/или гражданска отговорност от извършилия плагиатство.

Изтеклото време по никакъв начин не заличава самото плагиатство.

То е вечно.