Смилов: Щом се върти името на Петър Стоянов, при ГЕРБ нещата не са толкова оптимистични

Този парламент не успя да изпълни основната си задача – да състави правителство, но демокрацията е процес на учене и колкото и да изглеждаше хаотичен, в този парламент имаше някои позитивни неща, коментира в предаването "Нещо повече" на БНР политологът доц. Даниел Смилов, директор на Центъра за либерални стратегии.
Много неща за политическите позиции на партиите станаха ясни, изтъкна като основен позитив Смилов. Той даде пример с ИТН, чиято визия за политика по думите му ще бъде поставена отново на изпит пред избирателите.

„Хората трябва да се произнесат дали искат управление на малцинството, което стъпва на плаващи мнозинства – това, което ИТН предложи. Изборите ще са добър повод българският избирател да се произнесе по този въпрос.“

Не е сигурно, че в твърдението за правителство на всяка цена влиза воденето на нормални коалиционни преговори с потенциални партньори, отбеляза още политологът. Това според него е „препъникамъкът, който направи невъзможно съставянето на правителство в два последователни парламента“.

ГЕРБ ще заложат на тезата, че партиите на промяната не са способни да управляват и създават хаос, смята доц. Смилов.

Имаме поне три вида въпроси, на които избирателят трябва да отговори, което прави изборите трудни за прогнозиране, заяви той.

Доц. Смилов очерта варианти, първият от които най-стандартен: съвместни действия между министри от служебния кабинет и ДБ, което ще доведе до реализирането на по-голямо дясно. При друг вариант – отделен проект на министрите Петков и Василев, който може да породи конкуренция и неоптимален резултат и при който има риск да се намали общият резултат на тези формации.

Фактът, че досега няма изведени напред кандидатури, означава, че другите партии нямат силна кандидатура, която да излъчат срещу Румен Радев за президентския вот, посочи още анализаторът.

Щом се върти името на Петър Стоянов, значи нещата на скамейката на ГЕРБ не са толкова оптимистични, коментира Смилов в предаването „Нещо повече“. Да объркат десния електорат могат, но по-трудно е да извадят силна кандидатура в последния момент, подчерта той.

Има реална опасност ИБГНИ да не влязат в следващия парламент, а от другата страна на бариерата има формации като „Възраждане“, които имат потенциал да я прескочат, изтъкна в анализа си политологът.

ГЕРБ без Борисов засега е хипотеза, която няма реално покритие, каза още доц. Смилов.

По думите му ГЕРБ са фиксирани в своя лидер и не мислят за епохата след Борисов, защото „всяка харизма се износва и всяка устойчива политическа формация трябва да мисли и за живот след такова износване“.

Ядро от партии на промяната с подкрепа на БСП – това е кръгът от партии, които биха могли съдържателно да съставят управление, каза Смилов.

„Вероятно в следващия парламент такава възможност също ще има.“

Даниел Смилов е на мнение, че на този етап социологията не дава шансове за идеен съюз около ГЕРБ.

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.