53% от намалението на населението се дължи на високата смъртност

Към 7 септември миналата година населението на България е било 6 млн. 520 хиляди души, което означава намаление с около 844 000 в сравнение с предишното преброяване преди 10 години.

Демографските проблеми са само част от обяснението за това намаление, съобщи за bTV председателят на НСИ Сергей Цветарски.

„Демографските проблеми са инерционни, те вървят от десетилетия, споменавали сме го и друг път. Високата смъртност е тази, която води до негативен естествен прираст и на него се дължи 53% от това намаление. Като добавим негативната миграция, т.е. емиграцията, която пък носи останалите 47% от намалението, ето как се формира това намаление от 844 000 души", допълни той.

Председателят на НСИ уточни, че днес са представили предварителна оценка на броя на населението.

"Все още продължава обработката на данните от преброяването, които бяха събрани с преброител на хартиен носител. Тези данни се въвеждат в момента и това отнема време".

По график тези данни ще бъдат въведени до март месец и тогава ще могат да представят по-добра оценка и по-добри разбивки, допълни той.

По думите му и след март месец ще има допълнителна работа за връзка с останалите регистри, за уточняване и верифициране на информацията.

Най-голям отлив има във Видин и Монтана, като се включва и област Добрич, където намалението на населението е с около 26%, каза Сергей Цветарски.

Според предварителната оценка се влошава силно за сметка на младото население в полза на по-възрастното население, а това ще се отрази и на пазара на труда, добави той.

„Не само броят е важен, важни са и структурите на населението, които се влошават чувствително, най-вече заради емиграцията, тъй като се влошава професионалната структура на населението, образователната структура също", обясни Сергей Цветарски.

Ставаме по-имотни, но само в градовете

"Данните за имоти още не са въведени, но ако се опитаме да го оценим през увеличения брой на нови сгради и нови жилища, станали сме малко по-имотни, но предимно в градовете, защото в селата броят на тези жилища и новопостроени сгради намалява", съобщи председателят на НСИ.

Жените са повече от мъжете

Традиционно жените са повече от мъжете, като те са 52% срещу 47 на сто, каза той.

В тази връзка Цветарски разказа и традиционна шега по време на преброяването, че на един мъж в България се пада по жена и нещо, а на една жена – по мъж без нещо.

COVID епидемията и изборите повлияха преброяването

COVID епидемията и трите избори се отразиха много на преброяването, допълни председателят на НСИ:

„Това са основните фактори, които доведоха и до забавяне на резултатите. Сега ние трябва да въведем много повече преброителни карти на хартия, но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че не успяхме да постигнем висок дял на електронно преброилите се лица”, каза още той.

"На следващи избори вероятно ще има по-различен резултат, защото в някои области намалението на населението е драстично и най-вероятно там ще има преконфигуриране на тези изборни райони, но все пак ние осигуряваме информацията, а това се решава от други органи, като ЦИК”, отбеляза Цветарски.