Проф. Антоанета Христова: В гласувалите за ПП има известен срам, че са ги подкрепили

Хората трудно признават грешките си, дълго чакат, защото пазят Аз-а си защитавайки избора, който са направили и чакането в този момент е много рисково за държавата. Това каза политическият психолог проф. Антоанета Христова в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ по повод управлението и менталното му здраве. Тя изрази опасения си да не стане така, че „липсата на норма в тая държава да се превърне в норма, липсата на следване на закона да стане закон.“

Егото, изборите, интересите и грешките

Според проф. Христова има хора, които все още харесват правителството и все още му дават надежда, но това не е, защото го одобряват, а защото пазят собствения си избор и его. „В подкрепилите ПП на изборите граждани има известен срам от самите себе си, че са направили тази безумна грешка и изчакват, опозицията пък чака гражданите да покажат, че искат промяна на управлението и в цялото това изчакване всички се намираме като в безвъздушно пространство, изтеглен е въздуха от всякъде и чакаш…какво чакаш и аз не знам.“

„Намираме се по средата на най-тихата турбуленция, тайна, подмолна. Нищо не е на повърхността и трудно се анализира и прогнозира в такава ситуация, процесите са много динамични и психологични - хората трябва да преживеят тази грешка, че са се доверили на изборите и да се вземат в ръце, опозицията също трябва да преживее, че е допуснала всичко това да се случи и тя да се вземе в ръце“, каза още проф. Христова.

По думите ѝ на везната от едната страна е рискът, че всеки ден затъваме все повече и трябва да се действа спешно, а от другата - желанието да се изчака, за да се приключи окончателно с „Продължаваме промяната“, а преценката на този баланс е много отговорен процес и е трудно да бъде преценено кога ще се случи.

„Струва ми се обаче, че момента приближава и то не защото някой ще иска активно да падне правителството, а защото то само ще се саморазпусне“, подчерта Христова и уточни, че от самият старт на тази формация се е заложило невъзможността да просъществува, защото в нея участват политически сили, които нямат ценности, а интереси.

„В момента, в който интересите се сблъскат, правителството приключва“, прогнозира психологът.

Светът на политиците и светът на гражданите

„Още от началото се виждаше, че либералното образование, с което се гордеят е под въпрос и че до този момент не са способни да произведат нито една антикризисна мярка, която да работи - нито в сферата на икономиката, нито във финансовото регулиране на ситуацията, в която се намираме, нито в сферата на овладяване на цените – напротив. За мен един от най-големите проблеми на управляващите е това, че са популисти. Имаме един свят на избирателите, на гражданите, и друг свят на едни хора, които не произлизат от нас, не разбират емоциите и проблемите и това, какво иска българинът, неговите ценности и идентичност. Това са двата полюса“, обясни разделението проф. Христова.

Промяната, очакванията и реалността

„Коалицията в момента показа как могат да се съберат хора, които нямат допирни точки. При така създалата се ситуация трудно се анализира очевадната патологията. Но все пак очаквам индикации, които да покажат, че хората не приемат вече това за нормално, както очаквам и политическа партия или партии да лидират процес свързан с промяна на управлението, защото ситуацията в която се намираме е изключително неестествена от гледна точка на това как и какво би трябвало да се случва в една демократична система, в която да има легитимно управление“, изрази очакванията си тя.

„Промяната в България дойде много бавно, дойде фалшива, много неистинска, много недълбока и без жертви. Може би всеки трябва да усети на гърба си жертвата за демокрацията, ако си сбъркал, да се поправиш и тази поправка да дойде от теб, от вътрешното ти аз, от твоята активност и най-вече от твоето осъзнаване. И тази ситуация би могла да се превърне в катарзис, в осъзнаване, че демократичната система не е завинаги и всеки ден съзнателно да се борим за човешките права“, заключи политическия психолог проф. Антоанета Христова.