Витанов: Когато всеки се бори за прехраната си е много трудно да се говори за екология

При енергийната трансформация европейското законодателство трябва да е в полза на обикновения човек за сметка на големите корпорации, които замърсяват повече и влошават качеството на живота. Това каза в интервю за БТА евродепутатът от групата на социалистите в Европейския парламент Петър Витанов. Според него намерението на Европейския съюз да превърне европейския континент в неутрален до 2050 г. е добро. Въпросът не е дали, а кога, как и най-вече кой ще плати сметката за трансформацията. Убеден съм, че трябва да се случи, но съм убеден и че може да се направи повече, за да не е на гърба на бедните, заяви евродепутатът.

По думите на Витанов в страна, в която всеки се бори за прехраната си, е много трудно да се говори за екология. Според него обществените нагласи у нас за Зелената сделка и енергийната трансформация са негативни, тъй като гражданите се чувстват заплашени кой ще плати сметката. Трябва да се канализира този процес по начин, който ще накара онези, които замърсяват да плащат. Защото най-бедните - 40%, замърсяват много по-малко от най-богатите - 10%, каза Витанов.

Социално-климатичният фонд

Социално-климатичният фонд предвижда да бъдат компенсирани всички уязвими домакинства или микропредприятия, които са пострадали от енергийния (зеления) преход, обясни Витанов. Зеленият преход не става без пари, той струва на някой нещо. Фондът трябва да компенсира най-бедните чрез директно подпомагане, чрез различни инициативи, които могат да променят техния живот и да го направят по-качествен, добави той. Предвижда се Фондът да заработи от 2024 г.

Енергийната трансформация и зависимостта от газ и въглища

Войната в Украйна показа необходимостта от енергийната независимост на Европа. Тази енергийна независимост може да се постигне с промяна на енергоизточници и чрез промяна на енергоресурсите, коментира Витанов. По думите му трябва да се подобри енергийната ефективност, да бъдат ползвани повече възобновяеми енергийни източници и атомни електроцентрали. Витанов подчерта, че необходимостта от базови мощности остава. Тази криза, която имаме потвърди убедеността, че нещо трябва да се направи, защото виждате как старият енергиен модел ни прави зависими от един или друг източник, категоричен бе той.

Според Витанов газът няма толкова голямо значение за енергийния микс на България, тъй като едва 7% от енергията се добива от газ. Той коментира, че газът трябва да бъде възприет като транзитно гориво до 2050 г. Също така според него е необходима реална диверсификация и изграждане на газопреносни мрежи у нас. Витанов е на мнение, че трябва да бъдат възобновени и разговорите с руската газова компания „Газпром“, но не може да се разчита само на един доставчик.

Наред с тези процеси трябва да се направи либерализацията на пазара, да се работи за енергийната ефективност и електрификацията, отбеляза той.

България вече е постигнала една част от целите, които ЕС си е поставил - намалихме въглеродните ни емисии спрямо 1990 г. с 45%, заяви евродепутатът. Целта на Европа е да намали емисиите с 55% до 2050 г., ние вече по един естествен път сме достигнали до това, макар и болезнен, защото сме затворили и ликвидирали редица производства, посочи Витанов. По думите му вече има доста сериозен напредък, българската въглищна индустрия е част от енергийния микс на страната – 45 %. Тази индустрия трябва да продължи да функционира, докато имаме изградени друг тип газови мощности, докато хората в сектора се пенсионират или преквалифицират, за да може да се замени, да се трудоустроят на други места, каза още Витанов. Според него въглищните централи нямат бъдеще в далечна перспектива, а сега изглеждат отново атрактивни заради войната и недостига на енергия.

За да бъде постигнат баланс между опазването на околната среда и причинителите на замърсявания Витанов смята, че най-замърсяващите мощности трябва да бъдат трансформирани. Има заводи, които вече минаха от газ на амоняк. Тези производства трябва да променят източниците си на енергия, да използват алтернативи, които са по-щадящи за околната среда, посочи още той.