Доц. Киселова: Датата, на която се разпуска парламентът, определя и датата, на която ще са изборите

От сряда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) остава без председател. Това коментира преподавателят по Конституционно право доц. Наталия Киселова в „Денят на живо” по NOVA NEWS. Тя посочи, че тогава влиза в сила решението на КС след обнародването му в събота.

„Тъй като става дума за решение на Народното събрание, то изначално се счита за нищожно. Тоест, все едно този човек не е избиран за председател на КЕВР. Междувременно, в дейността на Комисията са се случили един куп дейности. Където има колективен орган - актовете ще имат една съдба, където е действал като едноличен орган - друга”, обясни преподавателят.
По думите ѝ какво се случва, косвените последици от решението на КС за КЕВР, трябва да уреди парламентът. Доц. Киселова подчерта, че досега не е имало подобен случай. „Трябва да помислим дали е разумно да се възстанови Иван Иванов като председател. При положение, че неговият мандат, когато беше избран Станислав Тодоров, вече беше изтекъл”, каза тя.

Доц. Киселова обясни, че сред вариантите пред депутатите са да се мисли бърза промяна в закона, която да предвиди някой от действащите членове да изпълнява функциите на председател.

Особеностите на третия мандат

В случай, че ПГ на БСП не успее да представи кандидат за премиер, следва президентът, който е длъжен да назначи служебно правителство с един указ, а с втория да разпусне Народното събрание и да определи датата за край на НС.

„Датата, на която се разпуска парламентът, определя и датата, на която ще се проведат изборите. Президентът Радев заяви, че не иска вотът да е през септември, тоест - можем да очакваме най-вероятно началото на октомври - 2-ри е неделя”, обясни доц. Киселова.

„Ако БСП се върне при държавния глава с кандидат за премиер, предложеният за министър-председател ще има седем дни, в които да направи усилия да събере правителство и да се върне със структура и състав. Ако го направи, от своя страна президентът е длъжен да издаде указ, с който да предложи на НС определеният да бъде избран за министър-председател”, разясни процедурата експертът.

Доц. Киселова каза, че наличието на кандидат за премиер е елегантен начин да бъде удължен животът на Народното събрание. „Допускам, че е възможно да се стигне до такава ситуация. Нищо, че ИТН се оттегли от преговорите”, обясни преподавателят по Конституционно право.

По думите ѝ обаче всеки президент, който е изправен пред третия мандат, трябва да е готов със служебен кабинет. „Съставянето на такова правителство не е толкова лесен процес. Не защото няма кандидати, а защото виждаме, че кандидатите трябва да отговарят на изискванията”, каза тя.

Запитана дали към нея е отправяна покана да стане част от служебно правителство като министър, доц. Киселова отговори шеговито: „Отговарям на условията, но - не”, обясни преподавателят по Конституционно право.