Пламен Димитров: „Газпром” не е надежден доставчик и нов договор с България не е възможен

Не е възможен никакъв нов договор на България с „Газпром”от началото на 2023 година, защото руската компания по категоричен и много убедителен начин се доказа като ненадежден доставчик на газ, а това е най-важното в доставките.

Преди да започнем да говорим за цена, трябва да видим дали доставчикът е надежден. „Газпром” е геополитическо оръжие в ръцете на Кремъл и това няма да се промени през следващата година, за да преговаряме за нов договор. Такъв договор не може да мине през одобрението на Европейската комисия. Според новите правила от две-три години, всички газови договори на ниво държавни компании минават през одобрение на ЕК. Ясно е, че няма да има никакви нови договори на европейски компании с „Газпром”. Крайно време е бизнесът в България да се ориентира към някой от многобройните газови търговци, които се намират на пазара в нашия регион.

От морална гледна точка България трябва да предяви искания към руската страна заради спрените доставки на газ. Това каза д-р Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Що се отнася до твърденията, че България е продължила да купува руски газ, но от посредници, събеседникът посочи, че страната ни си е купила газ или от танкер, или от гръцки търговци.

„Гръцките търговци имат портфолио, в него има микс от газ от различни източници. Това, че молекулите газ идват вероятно от Западен Сибир, не означава нищо. В търговските отношения е важно с кого имаш договор и на каква цена, а не откъде точно е дошъл този газ”.

Ние не знаем кои и колко са тези търговци, от които е купувал „Булгаргаз” през последните няколко месеца, още по-малко знаем колко е тяхната печалба, каза гостът.

Що се отнася до това каква трябва да е ролята и функциите на „Булгаргаз” в бъдеще и дали има нужда от такъв монопол, събеседникът посочи, че „Булгаргаз” е класически пример за търговец – той нито произвежда, нито потребява газ, а го продава на клиентите си.

„Досега се ползваше с почти монополна позиция на българския пазар, като са му вменени задълженията на т.нар. обществен доставчик. Това означава, че най-големият потребител на газ в България – софийската топлофикация, в един момент може да не може да си плаща, а този момент е постоянен и дълговете ѝ към „Булгаргаз” наближават 400 млн. лева. Някой трябва да поеме това финансово напрежение в системата, по възможност да не са крайните клиенти на „Топлофикация”, защото те са избиратели. Така по веригата се появява „Булгаргаз”, защото нормална търговска фирма не може да изтърпи подобно неплащане – тя или би спряла доставките, или би завела дела, за да придобие някакви активи срещу този дълг. Това е ролята на обществения доставчик”, обясни д-р Димитров.

„Това не може да продължава дълго и първите, които ще изпаднат от тази система на доставки на „Булгаргаз”, са частните компании, които работят на газ и рано или късно ще си намерят по-добър доставчик на газ при по-изгодни условия”.

Войната в Украйна стана позиционна и в последния един месец няма почти никакво придвижване по фронтовата линия. Затова все по-голямо влияние започва да оказва западната военната помощ, която получава Украйна. Тук интригата е дали ще се намали градусът за подкрепата за Украйна в САЩ и ЕС или просто обществото и политиците ще се уморят от това да говорят постоянно за Украйна и да я подпомагат без да се вижда скорошен край на цялата тази история.

„Задачата на Украйна е да поддържа градуса на подкрепата сред европейците и американците. Виждаме, че президентът Зеленски го прави доста успешно през цялото време на войната. Задачата на Русия е да банализира този конфликт и да намали антируските настроения, които всъщност движат и санкциите, и оръжейните доставки за Украйна”.

Попитан дали напрежението около запорожката АЕЦ е част от пропагандата война или има реална заплаха там да се случи ядрен инцидент, гостът посочи, че след като се водят бойни действия в района, заплаха винаги има. Русия държи някои критични обекти на инфраструктурата, опитва се да влияе да някои критични точки в търговския обмен в Европа и в глобален план, за да има и тя козове, с които отново да апелира за край на войната и край на подкрепата за Украйна.

„Шантажът с опасността от ядрена катастрофа е един от тези варианти. Това е най-крайният коз, с който разполага Русия – да нанесе ядрен удар”.

Интерконекторът с Гърция не е съвсем готов, има да се извършат допълнителни дейности, най-вече относно контрола по измервателните станции и преди всичко трябва да получим акт 16, допълни събеседникът.