България постепенно въвежда пропорционалната система

„България въвежда пропорционалната избирателна система в началото на ХХ век, като това става постепенно в периода 1901-1912 г. Ние сме една от първите държави, които я избират“. Това заяви д-р Светослав Живков автор на книгата „Пропорционално представителство. Избори и електорално законодателство е навечерието на първата световна война“, която беше представена днес в СУ „Св. Климент Охридски“, пише БГНЕС.

„Както в другите държави по света, така и в България първоначално политиците експериментират с тази реформа първо в местната власт, за избор на общински съвети и постепенно започват да я прилагат в парламентарните избори. Законът е приет през 1912 г., а първото използване на системата в избори е есента на 1913 г., непосредствено след Балканските войни. Сърбия, Белгия, Финландия, Швеция и Куба са държавите, които приемат пропорционалната избирателна система преди България“, обясни д-р Живков.

Той уточни, че съществуват определени разлики в сегашната пропорционална система и тази в навечерието на Първата световна война.

„Може би основната разлика е, че сега мандатите се разпределят на национално равнище, тоест спрямо националния вот, докато тогава те се разпределят на равнища изборни райони. Това снижава пропорционалността, но не много. Тогава нямаме 4% бариера, тя се е определяла според големината на отделните окръзи, иначе разпределението на мандатите не е много по-различно. В началото на ХХ век се е използвала системата Д‘Онт, а сега се използва квотата Хеър“, добави историкът.

Директорът на Института за исторически изследвания към БАН проф. д-р Даниел Вачков подчерта мултидисциплинарния характер на изследването на д-р Светослав Живков.

„Книгата се чете изключително приятно и нейното съдържание е селектирано след внимателно подбрана информация. Книгата има обем от социология, история и политология, така че предполага нейните читатели да са запознати с процесите на демокрация тогава. Това, което прави книгата изключително интересна е, че се чете “на един дъх” и след нея оставаш с чувството, че си станал по-умен”, отбеляза проф. Вачков.

Рецензентът на монографията проф. дин Милчо Палангурски отбеляза, че след нейното прочитане читателите ще познават в дълбочина процесите в страната ни през този период.

„Това, което се е случвало в законодателната власт тогава се повтаря и сега, така че ние българите показваме приемственост. Всеки, който вземе тази книга ще ѝ се наслади и редовете в нея ще отекват в неговото съзнание”, подчерта проф. Палангурски.