Д-р Александър Симидчиев: Необходими са устойчивост и консенсус за промяна в здравната политика

Пациентът трябва своевременно да предостави достъп на медицинските специалисти до цялата здравна информация, която касае състоянието му. Това се регламентира с проект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от д-р Александър Симидчиев и депутати от "Демократична България".

Задължение на пациента е да даде точни и изчерпателни данни за състоянието си, проведени диагностични и лечебни дейности, приемани лекарства и рискови фактори, свързани със заболяването му, гласят новите текстове. Акцент е поставен и върху профилактиката, където редовните прегледи, изследвания и ваксинации от имунизационния календар са отговорност на пациента или на лицето, което е поело грижите за него. Пациентът е длъжен да не прилага вербална или физическа агресия към медицински лица, да спазва изолация при заразна болест и принципите на диспансеризация при хронична болест, гласят текстове в проекта.

"Вече има национално здравно-информационна системата. Собствеността на информацията на всеки един пациент е негова и той дава правото и възможността някой друг да има достъп до неговата информация. От тази гледна точка трябва да сме сигурни, че когато има събрана такава информация за даден пациент и той отиде при лекар, който иска да го консултира, този лекар ще има възможността да има достъп до информация за пациента“, коментира в "Нашият ден" д-р Александър Симидчиев, депутат от гражданската квота на ДБ.

Стратегически здравен съвет

С друга група промени се предвижда създаването на Стратегически здравен съвет. Според вносителите това ще бъде независим консултативен орган, който ще определя здравната политика и управлението на сектора. Предвижда се Съветът да разработва стратегическите приоритети в здравеопазването, да следи за изпълнението им и да извършва независимо наблюдение.

"Това е съвещателен експертен орган към законодателя, той не се меси в изпълнителната власт. Но има два допълнителни компонента, които адресират проблеми, които не са решени до сегашния момент. Първият е, че се създава орган, чиято основна цел е търсенето и намирането на консенсус сред експертите, които се занимават със здравеопазване. И на второ място, той служи, за да стабилизира системата между чести смени на парламентите, тъй като неговият мандат е шестгодишен. В резултат на което той служи като мост между отделните парламенти за продължаване на стратегическите насоки, които са свързани с това здравеопазването да има устойчиви политики", допълва д-р Симидчиев.

Ако по време на мандата партия или коалиция вече не е парламентарно представена, нейният представител не напуска Съвета. При включване на нова партия или коалиция в НС, тя излъчва свой представител, гласят текстовете. Новите членове на Съвета се избират от формациите не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата им. Председателят и членовете на Съвета продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандата до излъчването на нови членове.

"Сигурен съм, че в новия състав на парламентарната комисия по здравеопазване ще мога да разясня на колегите и ще отстоявам позицията, че ние има нужда от устойчивост в здравните политики, от надпартийност и профилактична насоченост“, посочва д-р Симидчиев.

В момента в България се реализират телемедицински услуги. Но те са изцяло извън закона, защото тя никъде не се споменава в законовата рамка. Тези услуги се регулират подобно на "интернет магазин“, а те не са. При тях трябва са има поддържане на качество, което е характерно за здравеопазването и безопасността на пациентите. Третото предложение в законопроекта е да има телемедицина, като понятие в правния мир, допълва д-р Симидчиев.