WWF: Цената на тока може да ни докара наказателна процедура от ЕС

Правителството рискува наказателна процедура от Брюксел, ако използва приходите от парникови квоти за намаляване на цената на електричеството за всички потребители. За това предупреждава коалицията "За да остане природа в България" в отворено писмо до президента Росен Плевнелиев.

Постъпленията от продажбата на квоти за емисии парникови газове могат да бъдат използвани само за смекчаване на социалните последици за домакинства с ниски и средни доходи, а не за потискане на цената на тока за всички потребители, както се разбира от дискусиите в парламента. 71 на сто от постъпленията следва да бъдат използвани за финансиране на "зелени проекти", сочат природозащитниците.

Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на промените в Закона за държавния бюджет постановява, че реализираните приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове до размера на очакваните постъпления от 236,2 млн. лева от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) трябва да се изразходват по ред, определен от Министерски съвет. От дискусиите в пленарна зала на парламента и изказванията на представителите на правителството и бюджетната комисия става ясно, че се предвижда тези очаквани постъпления да бъдат използвани за намаляване цената на електричеството в България за всички потребители.

Европейската Директива 2003/87/ЕО обаче посочва, че държавите членки определят как ще се изразходват приходите от търгуване на квотите, но изисква най-малко 50% от тях да се използват за цели, посочени от директивата, сред които не попада намаляването цената на електроенергията изцяло за всички потребители, предупреждава коалицията "За да остане природа в България"

"Директивата позволява подобна финансова подкрепа да се извършва само за смекчаване на социалните последици за домакинства с ниски и средни доходи. Според същата директива и плановете на МОСВ 71% от генерираните приходи от продажбата на квотите следва да бъдат използвани за финансирането на "зелени проекти", а останалите 29% могат да бъдат разпределени към държавния бюджет, според МОСВ.

На практика България може попадне в условие на нарушение, което да доведе до наказателна процедура на Европейската комисия спрямо държавата. През последните месеци по груба оценка са натрупани над 100 млн. лв. приходи в БНБ от предписани емисионни единици (ПЕЕ) и Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), които погрешно се смята, че може да се използват за минимизиране на огромните задължения на НЕК. Изразходването им по този начин няма да доведе до трайно устойчиво решаване на проблемите в енергетика, но със сигурност ще увеличи риска от нова европейска наказателна процедура", пише още в писмото до президента.

Коалицията "За да остане природа в България" изразява остро несъгласие от увеличаването на държавния дълг при положение, че не са направени никакви усилия да се съберат всички вземания на държавата от концесии.

"Например през март 2013 г. Сметната палата излезе с доклад за извършен одит на концесионния договор "Ски зона с център Банско – част от територията на Национален парк Пирин" за периода 2009 -2011 г. Сред основните констатации в доклада е, че "стойността на дължимото концесионно възнаграждение за периода от 2002 г. до 2011 г. следва да е с 562 494,44 лв. повече" от плащаното до 2011 г. През изтеклите пет месеца от излизането на доклада не са предприети действия за получаване на дължимото концесионно възнаграждение. Това е само един пример в областта, върху която имаме наблюдения. Опасенията ни са, че в останалите сфери има много подобни примери с несъбрани задължения", пишат в писмото природозащитниците.

"Според самия икономически министър Драгомир Стойнев към 16 юли 2013 г. има сключени 491 договора за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми, нефт и природен газ, твърди горива, строителни материали, скалнооблицовъчни материали, минни отпадъци. При 126 от тях не са изпълнени задълженията за плащане на концесионните възнаграждения, а при 162 неизпълнението се отнася за непарични задължения на концесионера.

Други несъбрани вземания са данъците в големите курорти. Например: според Националния статистически институт за 2012 г. в курорта Слънчев бряг има 59 840 броя легла, от които са постъпили приходи от 158 123 229 лв. По данни на община Несебър населението й е 22 348. В същото време в общината с европейски средства се изгражда пречиствателна станция за отпадни води, която да обслужва 220 000 еквивалент жители, което е вероятно много по-близо до истинския брой легла в района.

Колко биха били приходите за държавата, ако всички останали легла в община Несебър бяха официално регистрирани и защо държавата не прави усилия да ги събере", питат природозащитниците.