Никола Янков: Популистките предложения за бюджета могат да ни доведат до гръцкия сценарий

Популистките предложения за бюджета могат да ни доведат до гръцкия сценарий, предупреди Никола Янков, икономист, предприемач и бивш зам.-министър на икономиката (2001-2003 г.).„Очевидно партиите са преценили, че са в предизборна кампания и тяхното отношение към публичните финанси отразяват това тяхно предположение, че са в предизборна кампания. Всеки се надпреварва да раздава от общите ни пари, но не се споменава как ще се финансират тези разходи“, коментира в ефира на bTV Янков.

По думите му при консолидиран държавен бюджет от около 67 млрд. лв. половината пари ще само за две неща – пенсии и субсидии за ток. По негови изчисления, ако се приемат всички предложения за социални разходи, бюджетният дефицит ще достигне 11 млрд. лв., или 8% от БВП, а този дефицит може да се финансира само с дълг.
„Тоест какво се случва в момента в България? Ние харчим повече, отколкото взимаме като приходи в бюджета, и финансираме този дефицит с издаване на държавен дълг. Дългът в момента е около 37 млрд. лв., догодина ще е 48, по-догодина ще е 62, след това ще е 80… и така ще влезем в гръцки сценарий много бързо. Това не трябва да се допусне според мен“, смята икономистът.

Той напомни, че за да влезем в Еврозоната трябва да имаме бюджетен дефицит на текущата база под 3% от БВП. Припомни също, че когато се увеличават пенсии и минимална работна заплата това е дългосрочен ангажимент и те трудно могат да бъдат намалени.

„Този сценарий едно към едно го гледахме в Гърция, където 2000 г., когато Гърция се присъедини към Еврозоната, беше управлявана от хора с риторика, много приличаща на тази на „Продължаваме промяната“ в момента. Гръцките политици тогава казваха: „Гърция е най-бедната държава в Европейския съюз, това не може да продължава така. Трябва да вдигнем бързо пенсиите, за да станат като германските. Трябва да вдигнем минималната заплата и заплатите в публичния сектор, за да станат като в западна Европа. Направиха го, като започнаха да взимат бързо и огромни суми назаем. 2010 г. години кредиторите спряха да ги финансират и какво се случи с Гърция – тя трябваше да намали пенсиите тогава драстично – поне наполовина. Бях уволнени и доста хора от публичния сектор – безработицата се вдигна страшно – около 25%. Голяма част от гръцките банки се оказаха в с технически фалит, защото те всъщност бяха собственици на тези държавни облигации, по които Гърция спря да плаща“, напомни още икономистът.
Неговият съвет към управляващите в момента е да престанат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак, както се случва в момента.