Найденов: Срещата в "Рамщайн" е ключова за войната

Срещата за Украйна в американската база „Рамщайн“ е ключова, защото става дума за решение на координацията по отношение на военно-техническата помощ, това каза Ангел Найденов, бивш министър на отбраната, в студиото на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

„Предоставянето на тежко въоръжение е сформиране на капацитет за настъпателни действия на украинската армия, т.е. достатъчен потенциал, с който тя да може да изтласка руските сили на границата от 1991 г.“, това заяви военният експерт Илия Налбантов. Той каза, че е важно да се отбележи, че на Украйна ще бъдат дадени нов клас ракети, които могат да поразяват цели, достигащи в границите на Крим. Налбантов смята, че това ще промени качествено съотношението на силите. „Западните партньори на Украйна изчерпаха целия си ресурс да вразумят Путин и неговото обкръжение. Затова те предоставят достатъчен настъпателен капацитет на украинската армия“, бе категоричен той.

Още новини от Украйна

Найденов каза, че решението, което включва бронирани машини, евентуално танкове, ракетни системи и системи от противовъздушна отбрана са не просто прецедент, а нова фаза във военните действия. „Това означава нова динамика на военните действия на украинската армия. Очакванията за примирие остават на заден план. Всичко подсказва ескалация на бойните действия и като цяло на войната“, допълни той. Найденов посочи, че въоръжението, което се предоставя на Украйна е както настъпателно, така и отбранително.

Предоставянето на военна помощ от страна на България е обвързано с превъоръжаването и модернизацията на българската армия, поясни Найденов.

Налбантов каза, че оказва действия от държавата, а не от частни компании. „11 месеца само слушаме приказки от българските държавници. Когато държавата предостави, тогава ще кажем, че всичко е наред. Всичко друго е предизборно говорене“, поясни той.

„Това, което имаме в експлоатация или е като резерв в българската армия не е предоставено от българската държава на Украйна. Всичко онова, което е предоставено е от частни фирми, които бяха закупили тези платформи години преди това и стояха по складове. Сега в този момент са решили да ги реализират“, каза Налбантов. „Държавата към момента не е предоставила един патрон, един боеприпас на украинските въоръжени сили като държава. Всичко е минало възмездно към този момент. Когато това се случи след срещата в „Рамщайн“, тогава можем да говорим за решителност“, бе категоричен той. Военният експерт каза, че складовете ни са пълни и това, което имаме като резервни може да бъде предоставено, защото след войната то ще бъде излишно за българската армия и за новите технологични изисквания.

По думите на Найденов държавата така или иначе на фона на решението НС чрез МО предоставя и въоръжение, и боеприпаси. България не предоставя тежки оръжейни платформи, допълни той. „Що се отнася до публикацията в „Ди велт“ и помощта на България в началните месеци на войната, там се говори за това, че България е покрила 1/3 от нуждите на Украйна за оръжие и боеприпаси и 40% от необходимия дизел. Това очевидно е план, макар и таен, който е задействан от страна на част от предишното правителство“, заяви Найденов. Държавата не само не е пречила, но е и улеснила чрез своите механизми износа на това оръжие и гориво, поясни той.

Найденов е на мнение, че този износ се е случвал тайно, защото опасенията от политически сътресения - падане на правителството и политическа криза, които така или иначе се случиха – са основен аргумент за този план.

Той каза, че намираме обяснение в публикацията и за посещението на Петков в Украйна, и посещението на украинския външен министър в България, и за писмото, което внесе украинския посланик при първото решение на НС.

Налбантов каза, че очакваме от Украйна потвърждение, че българско качествено оръжие вече е на бойното поле и участва във военните действия. „Това ще е истината. Всичко останало е в рамките на приказките“, допълни той.

По думите на Найденов данните за износ от страна на България на оръжия и боеприпаси са красноречиви – от началото на януари до август са 2,3 млрд. евро, а от 2 август до началото на ноември са 1,4 млрд. евро. „Това са нива, които са 5-6 пъти повече от годишния обем на българския износ за трети страни“, допълни той.