Вили Лилков за избития елит на страната през 1944 г.: Жертвите са между 25 и 30 хиляди

От една страна жестокостта се дължи на това, че тези хора, които идват след 9 септември на власт, голяма част от тях са минали през партизанското движение, но много от тях са минали и през комитерновските школи в Съветския съюз, където са обучавани като класически терористи.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria проф. Вили Лилков, изследовател на периода на комунистическия режим.

Има и още нещо – 1923-а година оставя доста дълбока диря в нашата история. Това е една преломна година, след която особено се ожесточават политическите борби. Изгражда се единен фронт между работническата класа и селяните, между комунистическата партия и БЗНС. Дълги години коминтернът вкарва пари в България с надеждата да се създаде революционна обстановка и да се осъществи революция. Парите и коминтерновската подготовка са в основата на тази жестокост.

Имало е едно надпреварване между народните съдилища къде ще се издадат по-голям брой смъртни присъди. Парадоксално е, че в Добрич се вкарват и обвинения за преди 40-та година, когато Добруджа не е била в рамките на България. Обвиненията са били най-общо за въвличане на България във Втората световна война, за погромите срещу партизанското движение, за 23-а година. Има и обвинения най-общи за антисемитизъм. Парадоксалното е, че Димитър Пешев и 42-мата с него, които подписват неговото писмо за защита на българските евреи са обвинени в антисемитизъм.

Има инструкция от БКП комунисти да не се явяват в народните съдилища, ако ще свидетелстват в полза на подсъдимите.

Съветските представители вкарват съветските методи в следствието, прокуратурата и съда. След 44-а година имаме една държава, която в основата си е изградена по съветски модел.

Има един период между 9 септември 1944 и 1 февруари 1945 г. когато са убити по различни оценки между 25 и 30 хил. души. Без съд, без присъда.

След 9 септември се отварят затворите – 7-8 хил. криминални престъпници са били пуснати. Заедно с партизани, бивши дружбаши от БЗНС, които търсят реванш за 23-а година са въоръжени и тръгват със списъци, изготвени преди това по села и градове.

В следващите десетилетия на мястото на този елит, който е буквално ликвидиран, идват няколко поколения, на първо място т. нар. Димитровско-Червенковска гвардия. Това са хора с много ниско или без образование. Само за една нощ стотици членове получават чинове в армията. Дори генералски чинове получават хора, които нямат и основно образование. В МВР е същата история. Дипломатическите ни кадри са голяма част партизани, хора, свързани с нелегалното движение. И цялата ни външна, търговска и стопанска политика се управлява от такива кадри. В икономическата област също – има уникални примери, в които дърводелци, шлосери стават директори на фабрики.

България е била плацдармът на Съветския съюз за износ на революция. От тук са минали много пари, много оръжия. Когато се учредява БКП и се създава нейното военно крило, няколко седмици след това пристига първата помощ от коминтерна под формата на скъпоценности и бижута, които са препрани от един търговец във Виена и Париж и военно-техническата комисия към БКП получава 3 млн. лева като първа помощ.

Ако човек влезе в архива на коминтерна и БКП ще разбере, че Ал Кайда изглежда като пионерска дружинка. Дори е имало един период, в който в комунистическите чети след 23-а година, които са тероризирали населението, приемането е ставало само след като се извърши убийство или тежко престъпление. И ставаш достоен да влезеш в една такава чета.

Единствената партия между 23-а и 44-а година, в която апаратът е бил платен е била БКП.

В протоколите на Политбюро има уникални документи. Попаднах на документ за обследване на дейността и провала на един от партизанските отряди „Смърт на фашизма“, в който бях стреснат като видях от анкетите на самите партизани какви убийства са извършвали те помежду си. При това с чудовищна жестокост.

Но най-интересни за мен бяха документите, в които се вижда как тази върхушка, която идва от низините на българското общество, постепенно с годините се обгражда с привилегии. Има уникални решения, с които се дават уникални суми на техните хора ей така. Дават се жилища, привилегии, удоволствия, те се засипват с охолство, за което хората изобщо не са знаели.

Дори в моменти, когато с купони се е купувал един сапун, около 5-6000 души номенклатура са имали специално снабдяване и екстри извън тези купони. Първата, която получава домашна прислужница в дома си е другарката Цола Драгойчева. Имали са готвачи на по две смени, имали са кино в домовете си.