Христина Христова: Предложението за 940 лв. минимална заплата не е на МФ, а на последното Народно събрание

Предложението за 940 лева минимална работна заплата не е на Министерството на финансите, а на последното, 48-о Народно събрание, което в предпоследния си работен ден реши от 1-ви януари 2024 година минималната работна заплата да бъде равна на 50% от средната работна заплата, като се оправда с европейска директива, но тя не е точно такава", каза в аудиокаста "Това е България" на Радио "Фокус" Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика в отговор на въпроса възможна ли е минимална заплата от 940 лева и има ли ресурси за нейното изплащане.

"Финансовият министър обяви тези размери (б.р.: 940 лева) за минимална работна заплата, но не защото така е преценило Финансовото министерство да предложи на Министерския съвет, а защото в предпоследния ден от живота на 48-то Народно събрание, предишното, това, което се разпусна, депутатите решиха и сложиха в текст в Кодекса на труда, мисля, че в чл.244, че от 1 януари 2024 година минималната работна заплата ще бъде равна на 50% от средната работна заплата. Като по този начин казаха, че въвеждат в българското право една директива на Европейския съюз за минималните работни заплати в Съюза, което не е точно така, защото духът и философията на тази директива е, че минималната работна заплата трябва да се договоря в социалния диалог, в колективните трудови договори, и дадена е една такава величина като половината от средната работна заплата", каза Христова.

"Разбира се, тази директива, нищо, че е европейска, трябва да кажем, че има противоречие, защото минималната работна заплата е основна работна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на България, тя е брутна работна заплата. И основната ще се равнява на половината от брутната – това е едно противоречие, което не е добре, трябва да се изчисти. И аз се надявам, че следващото Народно събрание ще изчисти този въпрос", допълни тя.

Според нея, духът на директивата е по-скоро за тристранно договаряне и за колективни трудови договори.

"Иначе от гледна точка на плащанията, както и при затягане на финансовата дисциплина ще се реализират например социалните плащания, ето това даже в такъв размер, какъвто вече е законов текст в Кодекса на труда, ще се гарантира този размер, ако не промени нещо Народното събрание. Гарантират се също пенсиите с увеличението от 1 юли, което си е стандартното по Кодекса за социално осигуряване, т.нар. швейцарско правило, и там се гарантират около 12-12 и нещо", допълни още бившият министър на труда и социалната политика.

"Знаете как се увеличава от 1 юли всяка година пенсията, като се покрива половината от ръста на средната работна заплата, половината от средния осигурителен доход по-точно и половината от инфлацията. Нямаме окончателните данни за 2022 година, но се получават 12%, 12% и нещо, може би към края на месеца-началото на април ще има окончателни данни. Доколкото знаем и стандартите, доколкото беше казано в допусканията, че стандартите социални плащания също са гарантирани. Това са социалните помощи месечните, това са помощите за отопление, това са помощите за хората с увреждания, но тези, които са вече съществуващи. Не се говори за някакви индексации на тези помощи, за някакви повишения", каза още Христова.