Остра реакция на МВнР след заличаването на българския клуб в Битоля

Остра реакция от българските власти след заличаването на клуба ни в Битоля. По думите на зам.-министъра на външните работи Костадин Коджабашев действията на македонските власти са тенденциозни и ограничават правата на българите в западната ни съседка.

„Институциите в Скопие не представиха каквито и да е реални документи за оспорването на регистрацията на българските сдружения. Те са взели своето решение единствено и само чрез безпринципно, едностранно и тенденциозно представяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст. Най-накрая получихме официална информация от Скопие относно извършения преди почти една година палеж на сградата на културния клуб "Иван Михайлов" в Битоля. От нея с изненада научихме, че вместо извършителят да бъде преследван с цялата строгост на закона, прокуратурата е сключила сделка с обвиняемия, за да получи най-малкото наказание. Считаме, че именно този подход ще окуражи и ще продължи да окуражава последващи нападения срещу други българи и български организации в РСМ”, заяви зам.-министърът.

Припомняме, че властите в Северна Македония официално заличиха българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля от централния държавен регистър. Решението е последица от приетите миналата година от парламента на Скопие промени в Закона за сдруженията и фондациите, с които бяха дадени три месеца на българските клубове в Битоля и в Охрид, за да сменят имената си. Те обаче категорично отказаха, а преди дни България втвърди тона, като определи тези действия като опит на македонските власти да „репресират българските организации”. Пред NOVA председателят на българския клуб обяви, че ще обжалва решението в Страсбург.

Публикуваме цялата позиция на МВнР:

Силно сме обезпокоени от последователните действия на Северна Македония за ограничаване на правата на сдружаване и на свободно изразяване на българската общност в тази държава.

Институциите в Скопие не представиха каквито и да е реални аргументи за оспорването на регистрацията на българските сдружения. Те са взели своето решение единствено чрез безпринципно, едностранно и тенденциозно поставяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст. Обстоятелството, че убежденията на българите в Северна Македония не са съвместими с настоящата официална идеологическа доктрина в тази държава не означава, че тези убеждения са несъвместими с демократичните принципи и правния ред.

Оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Северна Македония не почиват на обемния корпус на исторически свидетелства за тази личност и са насочени към запазване на монопола на една преднамерена и ревизионистка интерпретация на общата ни история. Особено неоснователни са обвиненията в антисемитизъм. Самият Иван Михайлов, неговото обкръжение и ръководената от ВМРО са имали последователно уважително и добронамерено отношение към еврейската общност. Не случайно един от най-близките му съратници Владимир Куртев, член на последния състав на Централния комитет на ВМРО, е провъзгласен за Праведник на света от държавата Израел.

Северна Македония, която защитава едно тълкуване на историята чрез забрани на изразяването на различни мнения, дори тези мнения да са критични към наложения официален наратив, очевидно нарушава основополагащите принципи на Европейския съюз по правата на свободно изразяване и на свободно сдружаване. Тези принципи са защитени от член 10 и 11 на Европейската конвенция за правата на човека и Скопие е длъжно да ги прилага изцяло, независимо дали са приемливи за властите или за част от местната общественост.

Това поведение противоречи на договореностите, които с много труд бяха постигнати миналата година.

Припомняме, че на 17 юли 2022 г. Северна Македония пое ясен ангажимент да предприеме необходимите действия, за да осигури на българската общност ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на нейното културно наследство и идентичност. Внимателно наблюдаваме имплементацията на тези договорености в контекста на европейската интеграция на тази страна-кандидат.

Също така припомняме, че България все още очаква информация и ефективно правосъдие за извършителите на множеството нападения срещу сдруженията на българите в Северна Македония, особено за стрелбата срещу клуба в Охрид. Бавното правораздаване силно контрастира със скоростта, с която беше приет закон и бяха закрити българските сдружения. Това показва ефективност на властите в Скопие в посока на ограничаване на правата на човека, но не и на тяхната защита.

В тази връзка бих желал да Ви информирам, че най-накрая получихме официална информация от Скопие относно извършения преди почти една година палеж на сградата на културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. От нея с изненада научихме, че вместо извършителят на това престъпление да бъде преследван с цялата строгост на закона, с цел превенция на подобни посегателства в бъдеще, прокуратурата е сключила сделка с обвиняемия, за да получи възможно най-малкото наказание. Считаме, че именно този подход окуражи и последвалите нападения срещу други българи и български организации в Северна Македония.

Също така бяхме информирани, че прокуратурата в съседната страна все още издирва извършителите на престъплението срещу Културно-информационния център на Република България в Скопие. За сметка на това, тя вече е определила, че мотивът на престъплението има битов характер. Естествено поздравяваме професионализма на прокуратурата в Скопие, която без да установява кой е извършител на дадено престъпление е в състояние с абсолютна убеденост да определи неговите мотиви.

Ще си позволим обаче да напомним, че до колкото сме информирани, това е първото посегателство срещу представителство на чужда държава в Северна Македония изобщо. Подобен вид сериозни престъпления би трябвало да се разследват с особено внимание към посланието, което целият процес на правораздаване изпраща до обществото, за да се осигури превенция на тяхното възпроизвеждане.

Нашите опасения са, че институциите в Скопие, вместо да се стремят да предотвратяват нови престъпления срещу местните българи и представителства на българската държава, губят енергия и време в опити да демонстрират, че проблем всъщност не съществува. Този подход е контрапродуктивен за аспирациите на Скопие за възможна най-бърза европейска интеграция.