Експерт: Прибързаността вреди на доброто законодателство

Най-лошият подход при законодателстването е прибързаността, защото става дума за твърде деликатна и специфична дейност, която изисква специалния знания, умения, опит и хирургическа прецизност за боравене със законодателния скалпел при оперирането на проблемните (болни) обществени отношения. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Тони Димов - учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Според него внесеният в Народното събрание пакет от предложения за нормативни промени, включващи изменения в двата наказателни кодекса – материален и процесуален и в устройствения за съдебната власт закон всъщност означава поставяне на началото на опит за сериозна и радикална реформа.

"Защо правя разграничение между сериозна и радикална? Защото под сериозност, според мен тук следва да се разбира не значимост и дълбочина на реформата (което значи радикалност), а истинско намерение за нейното започване. Самите формулировки, съдебна реформа, правосъдна реформа или други подобни на тях, са от толкова време в оборот в общественото говорене и политическия дебат, че за съжаление звучат като клишета. Ежегодно през последните няколко години се планират в стратегии и програми, или дори направо "започват" по няколко десетки "съдебни" и/или "правосъдни реформи" и нещата си остават същите, непроменени.

Рисковете да се сгреши при подобно бързане са огромни. И тук правя връзката между предстоящата съдебна реформа с една друга случила се, но за съжаление до голяма степен на хартия – регулаторната. През всичките години от края 2016 г., когато тя започна до днес, ние хората които следим нейното развитие повтаряме едно и също", казва Димов.

Според него, много често властимащите, особено депутати – вносители на законопроекти, пренебрегват правилата с аргументи за спешност и наложителност, налагани от заобикалящата ни среда, от бурното развитие на обществените отношения, от "нуждите на обществото" или "мнението на хората" и т.н.

В повечето случаи става дума за зле прикрити зад булото на бързината популистки, тясно партийни, лобистки или подобни на тях законопредложения, при които пряко се заобикалят изискванията на закона спрямо нормотворческия процес, който ако не беше разграден двор, какъвто е в момента случващият се такъв в Народното събрание (НС), нямаше да допуска до разглеждане подобни предложения. И затова се намираме в настоящото положение, каза Димов.