Минчо Афузов: Сливен е град със забележителни спортни традиции и потенциал

Минчо Афузов е сред най-харесваните млади сливналии. Човек, доказал се в бизнеса, в политиката, в управлението, но най-вече – с благородното си умение да обединява, а не да разединява хората под Сините камъни. Сред по-малко известните биографични данни за вече бившия областен управител, а сега кандидат за кмет на Сливен, са, че е запален ловец и че като ученик сериозно се е занимавал с баскетбол. Смята, че тези две хобита са го научили на дисциплина, екипност, упоритост и последователност при следването на целта. Убеден е, че спортът ще е едно от нещата, с които Сливен отново ще се гордее.

– Г-н Афузов, спортен град ли е Сливен? На кое бихте заложили като кмет – на професионалния или на масовия спорт?

– Разбира се, че Сливен е спортен град, пионер в редица спортове като колоездене, борба, бокс, вдигане на тежести, акробатика, лека атлетика, футбол, алпинизъм, автомобилизъм… Причина за това според мен е мощното икономическо развитие на града през почти целия ХХ век, довело до забележителен подем във всички сфери. За спорта това е особено отчетливо през 60-те, 70-те и 80-те години, когато мащабната икономика на града създава изключително добри предпоставки за изграждането на водеща за времето си спортна база, за местен протекционизъм по отношение на силните сливенски спортове и елитни състезатели, за системно разрастване на масовия – работнически и ученически, спорт. Така, на фона на силния масов спорт, в Сливен се изграждат бележити национални спортисти като Милко Димов и Илия Кръстев, Михаил Желев, Калинка Лечева и Стефка Спасова, Нураир Нурикян, Димитър Щилянов, Павел Шуманов, Павел Жеков и много, много други. Що се отнася до това дали професионалният или масовият спорт трябва да са приоритет за кмета на Сливен, безспорно и двата типа спорт трябва да са в полезрението и протекцията на местната власт. Защото на местно ново елитният и масовият спорт могат да съществуват само в умна и далновидна симбиоза. Не може да има истински елитен регионален спорт без масовия. От друга страна, масовият спорт има нужда от примера, от вдъхновението на елитните постижения. Но по-важното, което искам да отбележа е, че спорът, като и културата, трябва да се държат далеч от политиката. Иначе рискуваме да създадем местна спортно-политическа върхушка, която в един момент да задуши цели спортове, да спъне способни и успешни спортисти, да задуши перспективни спортни таланти. Както знаете, в моя инициативен комитет има хора от целия спектър на обществения живот, включително видни сливенски спортисти и спортни деятели, и аз много ще разчитам на техните виждания, идеи и съвети в областта на спорта.

Нашата програма за управление, която скоро ще стане публична, предвижда създаването на Консултативен обществен съвет по проблемите на спорта, в който ще могат да участват всички заинтересовани страни – спортни клубове и сдружения, НПО, както и най-видните сливенски спортисти. Целта на този консултативен съвет ще бъде да се превърне в мотор и коректив на политиката на местната власт по отношение на спорта, но най-вече – постигането на равнопоставено отношение към всички спортове и клубове. А като една от най-важните му задачи аз виждам създаването на една кратка, ясна, подредена във времето програма за развитие и стимулиране на масовия ученически спорт. Според мен това е един от най-важните и големите проблеми на града и общината – погубеният през последните три десетилетия масов спорт. Дали този проблем е разрешим? Мисля, че да, ако се впрегнат усилията на сърцати и мотивирани хора и ако, през преразпределение на държавни и общински средства, повече бюджетни пари бъдат насочени целево към подобряване на спортната база на учебните заведения и възможностите за спортуване в училище – така както беше преди. Когато аз бях ученик, огромна част от учениците тренираха различни спортове в своите училища. Говорим не за стотици, а за хиляди тогавашни сливенски деца.

– Може ли Сливен да стане притегателен център за престижни спортни събития – като част от позитивния имидж на Града по Сините камъни?
– Разбира се! За съжаление, през последните години Сливен загуби позициите си на спортната карта на България в редица спортове: автомобилизъм, мотоциклетизъм, колоездене, футбол, лека атлетика, бокс, борба, вдигане на тежести, баскетбол, волейбол, алпинизъм, спортни танци и т.н. Мисля, че причината е в толерирането на едни клубове за сметка на други и в липсата на цялостна идея как да се подобри спортния рейтинг на града, а може би и в неумелата комуникация с националните спортни федерации. За всичко това са нужни умения, целенасочени усилия и много добри лични контакти. За щастие, в Сливен все още има хора с голям авторитет в спортните среди, който може да бъде използван за главната цел – връщането на престижа на Сливен като разпознаваем спортен център в България. За мен и моят бъдещ екип е безспорно, че градът ни и общината имат много голям, но неизползван спортен потенциал – уникални природни и релефни дадености, прекрасен климат, добра съществуваща и подлежаща на разширяване спортна база, наистина забележителни спортни педагози и треньори и Спортното училище „Димитър Рохов“, разбира се. Скоро ще имаме и хората, които могат да мислят в перспектива, способни да разработват мащабни проекти и имащи волята да ги осъществяват правилно и прозрачно, да разпознават и подкрепят добрите предложения и идеи и, ако щете, да мечтаят заедно със спортната общественост на Сливен.

– Говорите за мечти, но вижте каква е картината в момента: едва прикривана инфраструктурна разруха, труднопроходими, прашасали и трапясали улици, изсъхнали градинки, затлачени с храсти и боклуци речни корита, преливащи контейнери за смет, избуяващи нерегламентирани сметища, на фона на някакви странни и почти неизползваеми велоалеи… Не е ли малко пресилено и нереалистично да говорите за привличане на елитни национални и международни спортни състезания? Кой би предпочел Сливен пред един значително по-уреден и благоустроен град – като Бургас, като Стара Загора, като Ямбол, ако щете.
– Нещата ще се променят! Но може би ще трябва да се предприемат някои радикални мерки, една които ще бъде преглед на сключените договори за чистота, благоустрояване, улично поддържане и осветление, озеленяване. Във всички случаи, ще бъдат преразгледани текущите проекти на Община Сливен и тези, които вече са завършени, но в гаранционен срок, с оглед тяхното коректно изпълнение. Доколкото съм успял да получа информация, в тези проекти има доста разминавания между предварително заложените дейности, цели и резултати, и реално осъществените. Например за новия парк „Асеновец“ гражданите питат кой би трябвало да поддържа и за чия сметка цялата засадена по проекта растителност, която вече е в трагично състояние. Що се отнася до велоалеите, намирам за абсурдно да се реализира проект за велоалеи, при положение, че предстои разкопаване на града по толкова мащабен проект като водния цикъл. С моя екип категорично ще преустановим практиката за правене на проекти на парче, само за да усвоим едни средства. Убеден съм, че към днешна дата няма човек, който не е осъзнал необходимостта от добро планиране, от ясна визия какво искаш да постигнеш. Без това няма как да се получат смислени и трайни резултати. Така ще бъде и изобщо с финансирането в община Сливен. Крайно време е то да се прави по ясни и прозрачни правила, и хората да са наясно какво и защо е планирано да се прави, как са разпределени общинските пари… Впрочем, знаете ли колко е бюджетът на Община Сливен за 2023 година, какви приходи от местни данъци и такси са планирани, как се изпълняват те, как се преразпределят? Това явно е някаква енигма, известна и понятна само за неколцина общински чиновници и за нашите местни избраници.

– Да се върнем към спорта. В каква посока според Вас би трябвало да се развива спортната база на Сливен, за да се постигнат целите, които посочихте – масов спорт в училищата, подкрепа за традиционните и модерните спортове, стимулиране на други атрактивни за младите хора спортни занимания?
– Имаме много идеи. На първо би трябвало да се заемем със съществуващата, но западнала или неизползвана спортна база – Военния стадион, Колодрума, плувните басейни в училищата, скейт площадката, спортните и фитнес съоръженията на открито. Задължително трябва да се намери възможност за изграждане, реновиране и модернизиране на физкултурните салони на учебните заведения. Но, както казах, за това ще разчитаме преди всичко на хората, милеещи за сливенския спорт и за физическото здраве на младите хора. Аз смятам, че един зам. кмет с ресор спорт ще помогне за спортното развитие на града ни. Смятам, че Пламен Крумов би бил удачен за този пост.

– Жалко е, че Сливен два мандата беше управляван от спортист, футболист, който обаче не успя да вдигне престижа на сливенския спорт. Което говори, че за да бъдеш успешен кмет, освен спортни, трябва да притежаваш и цял комплекс от други качества.
– Това е така! Спортът наистина може да те научи на дисциплина, екипност, тактика, постоянство, целенасоченост. Но за да бъдеш кмет на един град като Сливен и на най-голямата по територия община в България, са нужни много по-широка палитра от знания и опит, друг интелектуален хоризонт.