Борислав Сарафов с методически указания за делата за шофиране след употреба на алкохол и наркотици

И.ф. главният прокурор Борислав Сарафов утвърди методически указания до прокурорите в цялата страна във връзка с измененията и допълненията на Наказателния кодекс за престъпления по транспорта, които влязоха в сила на 4 август 2023 г., съобщи "Лекс".

„Указанията имат за цел организационно и методическо подпомагане в практиката при законосъобразното прилагане на разпоредбите относно управлението на превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози“, посочват от прокуратурата.

Основно те са посветени на обезпечаването на автомобила като доказателство по разследването или на обезпечаването му за бъдещо отнемане в полза на държавата.

Незабавно след привличане като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.3 и ал. 4 НК и чл. 343б, ал. 1-4 НК прокурорът внася искане до съответния първоинстанционен съд за обезпечаване на отнемането на съответното МПС, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд, предвиждат указанията. Т.е. затвърждава се, че само съдът може да наложи подобно обезпечение, а не и органите на разследването (повече за проблема виж тук).

Когато автомобилът не е собственост на дееца, следва да се установи имуществото му и искането за обезпечение да се насочи към негова собственост, за да се обезпечи отнемането на равностойността на колата.

Незабавно след установяване на имуществото на обвиняемия следва да се отправи и искане по чл. 72 НПК за обезпечаване на глобата. Във всички случаи прокурорът следва да съобразява съразмерността между поисканите обезпечения и размера на равностойността на превозното средство, както и предвидената глоба, указва Борислав Сарафов.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.

„Превозното средство следва да бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени, включително да се запечата и посочи място за неговото съхранение, съобразно с предстоящите действия по разследването“, се посочва в методическите указания. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията и. ф. главният прокурор подчертава, че приобщаването на превозното средство не налага във всички случаи неговото задължително изземване.

Той посочва, че при престъпленията по чл. 343, ал. 3 и 4 НК (при предизвикана по непредпазливост катастрофа от пиян или дрогиран шофьор, като са причинени телесни повреди или има жертви), е препоръчително превозното средство да се иззема като веществено доказателство и да се пази до края на досъдебното производство. Мотивите му са, че тези разследвания са сложни и доказването на престъплението е свързано с установяване на механизма на причиняване на смърт и телесни повреди.

За разследването на престъпленията по чл. 3436, ал. 1-4 НК (шофиране с над 1,2 промила алкохол, след употреба на наркотици и когато това е извършено повторно или след осъдителна присъда за същото престъпление), Борислав Сарафов указва, че „приобщаването на превозното средство следва да е адекватно на конкретната следствена ситуация“.

„Когато приобщаването на превозното средство става чрез неговото изземване, това – наред с установяването на факти, свързани със самото престъпление – способства за: налагането на обезпечителни мерки по отношение на самото превозно средство по реда на чл. 72 НПК; оценяването му; вземане на обезпечителни мерки с оглед присъждане на равностойността, когато превозното средство не е изключителна собственост на дееца. Поради това се преценява необходимостта вещественото доказателство да се пази до приключване на досъдебното производство“, се казва в указанията.

В тях Борислав Сарафов обръща внимание на прокурорите, че отнемането на автомобилите не може да бъде обсъждано при внасяне на предложения за решаване на делата със споразумение, а за това е нужно отделно произнасяне на съда.

„Когато прокурорът внася по чл. 242, ал. 1 НПК предложение за споразумение за решаване на делото (Глава 29 НПК) да се съобразява, че предвиденото в чл. 343, ал. 5 НК и чл. 3436, ал. 5 НК отнемане в полза на държавата на съответното превозно средство, не е наказание по чл. 37 НК и не е предмет на обсъждане по чл. 381, ал. 5 НПК. Изисква се отделно произнасяне в производство по реда на чл. 306 , ал. 1, т. 1 НПК (чл. 383, ал. 2 НПК)“, посочва и ф. главният прокурор.

На апелативните прокурори е указано да създадат организация за проучване и анализ на практиката и ако установят противоречия или неправилно приложение на закона, да сезират Върховната касационна прокуратура.