28 септември 1987 г. Първият протест срещу Тодор Живков в Русе

На 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеску.

Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика и не е изкушена от голямата власт, припомня "Маргиналия".. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.

На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор.

Децата започват да припадат, някои свалят връзките и ги използват като противогази. Никой не смее да отмени зловещата церемония, спомня си БНР. Това е капката, която прелива чашата на търпението, а русенските майки замислят организиран мирен протест, за да не могат повече властите да си затварят очите пред проблема. Построеният преди няколко години завод за хлор в Гюргево работи 10-12 пъти над капацитета си и предизвиква силна концентрация във въздуха на отровния газ. Жителите на Русе са подложени на постоянни „газови атаки", нарастват драстично болестите на дихателната система, много от хората са принудени да се изселят в други градове, за да запазят здравето си.

Първият граждански протест в края на социализма се провежда именно в Русе през ноември 1987 г. като манифестации срещу обгазяването и защита на естествените човешки права за здравословна жизнена среда. Няколко месеца след това е създадена първата и най-голямата неформална организация в България – Общественият комитет за екологична защита на Русе. Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след почти нелегална прожекция на документалния филм „Дишай” с режисьор Юрий Жиров, 400 души учредяват този комитет – първата сериозна формация, протестирала срещу комунистическия режим у нас.

Общественият комитет за екологична защита на Русе обаче е първата бяла лястовица след десетилетия тоталитарно управление. Нейната поява е знак за края на една епоха и идването на нов период в историята на страната. Следващата година става рождена за още няколко дисидентски организации – Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, „Гражданска инициатива” на Любомир Собаджиев. След 45 години тоталитаризъм идва времето на демократични промени и преход към демокрация и пазарна икономика.