Окончателно: Мария Мургина, бившата шефка на НАП, осъди прокуратурата за 125 000 лeва

Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения от 125 000 лева на бившата шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина, съобщи "Лекс".

Това стана факт, след като Върховният касационен съд (ВКС) не допусна касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, с което пък присъденото обезщетение на Мургина беше драстично завишено. Прокуратурата го атакува във ВКС, но върховните съдии решиха, че решението е правилно, а обезщетението е определено справедливо.

Преди две години Мургина заведе иск за 200 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди заради воденото срещу нея дело за престъпления по служба, принуда и документни престъпления, което продължи 7 години и накрая тя беше напълно оправдана. Тя претендираше, че незаконните обвинения са ѝ причинили трайни здравословни проблеми, стрес, страх от осъждане, унижение, уронване на престижа ѝ и невъзможност да работи дълго по специалността си.

Делото срещу нея приключи окончателно през 2016 г., но през 2011 г. градският съд я беше осъдил на 4 години затвор, след като я призна за виновна по едното обвинение в престъпление по служба и за принуда. Прокуратурата още тогава се отказа от останалите обвинения. Последваха обаче още 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше напълно на втора инстанция, а Върховният касационен съд отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за принуда и връщаше делото за ново разглеждане.

Обвинението за принуда беше за това, че Мургина е принуждавала бившата шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на съдебните заседания стана ясно, че според прокуратурата причина за натиска били ревизии на фирми на бившия депутат от ДПС Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите отношения със заместника ѝ в НАП-Силистра били тъкмо заради ревизии на фирми на Сефер.

Два състава на ВКС намираха за безспорно, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неясно защо апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил убедителен в мотивите си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска.

При третото разглеждане на делото САС отново оправда бившата шефка на НАП, като прие за очевидно, че обвинението е само декларативно, но не съдържало нищо за действия на Мургина. Накрая ВКС реши, че доказателствата са явно противоречиви и не предпоставят сигурен извод, че след срещата между двете Мургина лично е заплашвала по телефона Цолчовска с уволнение.

Миналата година градският съд присъди на бившата шефка на НАП обезщетение от 30 000 лева заради моралните вреди от незаконните обвинения, като показания дадоха бившата секретарка на Мургина и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала. Те разказаха за изключителния стрес, който е преживяла по време на процеса и цитираха изказване на бившия зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиненията на Мургина през 2009 г. казал, че всички свързани с нея служители на НАП „трябва да имат страха на прокуратурата, защото тя ще стигне до всеки от тях“.

Тогава Мургина изпаднала в пълно отчаяние, гледала често в една точка и започнала деградация на физическото ѝ състояние. Назначената медицинска експертиза също показала връзка между преживяния силен стрес и отключилите се заболявания на Мургина, а широкото огласяване на случая допълнително спомогнало за понесените вреди.

За да увеличат обезщетението, апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Кристина Филипова подчертаха изрично тежките последици от изказванията на Роман Василев. САС се позова и на заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза по делото, която показва, че от преживяното нервно и емоционално напрежение от изявлението на зам.-градския прокурор, Мургина е вдигнала кръвно, увеличила се кръвната ѝ захар и започнала да страда от безсъние.

Втората инстанция се мотивира и с голямата отговорност на длъжността, която Мургина е заемала и че две от обвиненията са свързани с поста ѝ, като подчерта, че по-високата длъжност предполага по-високо обезщетение. Освен това апелативният съд припомни, че за две обвинения Мургина е била осъдена на 4 години затвор, а това за принуда е било поддържано 7 години.

За да не допуснат касационно обжалване на решението, върховните съдии Василка Илиева (председател на състава), Борис Илиев (докладчик) и Ерик Василев отбелязват, че в мотивите си САС е посочил всички обстоятелства, имащи отношение към търпените от Мургина вреди и какво значение им отдава, за да определи справедлив размер на обезщетението.

В определението си ВКС казва, че апелативният съд не е приел, че подлежат на обезщетяване вреди, които не са в причинна връзка с обвинението и е присъдил обезщетение за онези, за които е установил наличие на такава връзка, за което се е и мотивирал подробно.

Върховните съдии напомнят също, че ако незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се вземе предвид как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист.

„При определени професии очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са завишени и незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера“, пише в крайния си акт ВКС.