Политолози и социолози за местните избори: Има криза на политическата отговорност

Местните избори обсъдиха политолози и социолози на дискусия в столицата, организирана от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), модерирана от Калоян Паргов и Юри Асланов, съобщи БТА.

Темата „Местни избори 2023: Кой спечели, кой загуби?" дискутираха проф. д-р Антоний Тодоров, проф. д-р Румяна Коларова, проф. д-р Здравко Попов, Андрей Райчев, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Теодор Славев, Юлий Павлов. Те коментираха избирателната активност, машинното гласуване и гласуването с хартиена бюлетина, методът екзитпол, политическата ситуация в страната.

Румяна Коларова каза, че тези избори едва ли могат да са критерий за спад в избирателната активност. Според нея се наблюдава тенденция на ниска избирателна активност за цяла Европа, но в различен размер. Според Коларова това е положително явление, тъй като рязкото покачване на активността говори за нарастването на популистките партии.

Коларова се обяви против машинното гласуване, защото според нея то е дискриминиращо. Тя е на мнение, че случилото се на тези избори е позитивно, заради реалните факти, които стават основа за наказателни производства, информацията за които идва от хората и от граждански организации. Това говори за реална мобилизация, която се случва от долу нагоре, коментира тя. Коларова посочи, че има проблем в начина, по който се интерпретират решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК), но не смята, че нов състав на комисията е най-позитивното решение.

Антоний Тодоров открои като проблем това, че все повече хора, и то млади, не виждат смисъл да гласуват. Последиците от негласуването ще бъдат много сериозни, защото до власт ще стигнат само най-нахъсаните, заяви Тодоров и допълни, че тежестта на популистите ще бъде по-голяма. Според него няма толкова голямо значение по какъв начин се гласува.

Тодоров припомни, че причината да бъдат въведени машините е била големият брой невалидни бюлетини. Според него машините не са в мрежа и затова не могат да бъдат хакнати, което ги прави сигурен начин за гласуване. "Ние ги въведохме, защото искахме да се справим с безобразията с хартиените бюлетини, а не да улесним изборния процес", заяви Тодоров. Той каза, че е абсолютно без значение как ще гласуваме, стига да не се стига до фалшификации.

Първан Симеонов заяви, че от две-три години в България живеем в "тежко лицемерие" и екзитпола го доказва. "Имаме една кохорта хора, които няма да си кажат за кого гласуват", каза Симеонов. Според него резултатите от местните избори не влияят на националната политическа картина. БСП повтори националния си резултат, а решението "Григорова" за София е изключително успешно, макар и ненадейно, коментира той. Според Симеонов правителството ще сбърка, ако не приеме сигнала "София" сериозно.

Андрей Райчев коментира, че има хора, които демонтират свободата на словото в България. Според него, за да има машинно гласуване, хората трябва да се убедят, че то е справедливо. Според Райчев БСП много по-лесно се цепи, отколкото се обединява. Левицата в много държави практически изчезва, допълни той. Неговият колега Юри Павлов каза, че в нашето общество цари голяма неграмотност, която се наблюдава и в т.нар. експертна общност. Според Павлов един технологичен въпрос като това как да се гласува, се превърна в политически, което е абсурдно. И с машини, и с хартиени бюлетини са възможни фалшификации, смята Павлов.

Юри Асланов обърна внимание на проблема с доверието в изборния процес като общество. Според него, ако не повишим доверието в политическия процес, нищо добро не ни очаква. Асланов смята, че е грешка да се гласува едновременно с машини и с хартия. Калоян Паргов също подчерта, че е важен въпросът с доверието в изборния процес, а не толкова как се гласува - с машина или с хартия.

По темата с екзитполовете Димитър Ганев коментира, че хората в София не признават за кого са гласували, за разлика от провинцията. Той определи като истинска електорална катастрофа резултата на двете големи партии в София. Повече от 30 % гласоподаватели са загубили "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) в сравнение с последните парламентарни избори, а ГЕРБ – 40 %. Това е истинска катастрофа и ако някой смята, че е победил и че има доминация, дълбоко греши, коментира Ганев. Според него има много интерпретации на какво се дължи това.

Теодор Славев коментира, че тежестта на корпоративния вот се дължи на избирателната активност. Възможно е това да е радикализация чрез пасивност или българинът всъщност не се интересува от политическото, защото всичко в личния му живот е добре, което не е вярно, каза той. Славев цитира проучване, според което демокрацията вече не се смята за ценност. Рискът за България е много голям в това отношение, допълни Славев. Той е на мнение, че ротация ще има и правителството ще остане поне до провеждането на изборите за евродепутати.

Здравко Попов заяви, че има криза на политическата отговорност. Все по-малко партии излъчват за управленци нейни членове. Предпочитат да лансират хора от т.нар. гражданска квота, които са успешни, каза той. В София се случи точно това, което е обезпокоително, тъй като партиите абдикират от отговорността да излъчват свои хора. Антон Хекимян не е ГЕРБ, Ваня Григорова не е БСП, Васил Терзиев не е ПП-ДБ, допълни Попов.