Европейската комисия представи макроикономическите си прогнози за България

През 2023 г. българската икономика вероятно ще нарасне с 2%, както се очакваше през есента. Икономическата активност беше изправена пред по-слабо външно търсене, по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ ценови натиск.

Въпреки това частното потребление се разшири, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, спада на инфлацията и силната кредитна активност. Износът на стоки се сви значително, което натежа върху обема на промишленото производство и продажбите. Изправени пред по-ниско външно търсене, фирмите намалиха покупките от чужбина и инвестираха значително по-малко в материални запаси.

Инвестициите също останаха ниски през първата половина на годината. В същото време фирмите успяха до голяма степен да запазят високи нива на заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и по-умерено.

Очаква се реалният БВП да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г., като в общи линии ще остане непроменен в сравнение с прогнозата от есента на 2023 г. Сега вътрешното търсене ще бъде основният двигател на растежа. Въпреки че износът се очаква да се възстанови още през 2024 г., отрицателният ефект на пренасяне от 2023 г. натежава върху годишната прогноза за растеж.

Потреблението на домакинствата ще продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г., тъй като потенциалът за по-нататъшно увеличаване на заетостта изглежда изчерпан и нивата на спестяване постепенно се връщат към по-високи нива. Тази динамика зависи в голяма степен от очакваното добро представяне на пазара на труда и допускането, че прехвърлянето на относително високи чуждестранни лихвени проценти към местния кредитен пазар остава непълно.

Прогнозираното нормализиране на нивото на натрупване на запаси се очаква да подкрепи вътрешното търсене и да допринесе за възстановяване на вноса. Инвестициите също се очаква да се възстановят, най-вече поради по-високото усвояване на средства от ЕС, включително в контекста на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Годишната ХИПЦ инфлация се забави от 14,3% през декември 2022 г. до 5% през декември 2023 г. Като цяло тя отбеляза 8,6% през 2023 г., малко по-ниско от прогнозираното в есенната прогноза за 2023 г. Всички компоненти допринесоха за процеса на дезинфекция, като най-голям принос имат цените на храните.

Забавянето на инфлацията при услугите се дължи най-вече на услугите в транспорта и общественото хранене, чиито цени до голяма степен зависят от цените на енергията и храните. Намаляването на цените на храните и енергията също спомогна за стабилизиране на инфлационните очаквания, избягвайки до голяма степен спиралата на заплатите и цените.

Очаква се годишната ХИПЦ инфлация да се забави значително до 3,4% през 2024 г., ревизирана надолу от есента, и 2,9% през 2025 г., непроменена в сравнение с есенната прогноза. Цените на вноса ще окажат натиск надолу върху компонентите на енергийните, хранителните и неенергийните промишлени стоки през 2024 г. Инфлацията на цените на услугите също се предвижда да се забави, движена от вторични ефекти от цените на суровините и прогнозираното забавяне на заплатите.