Адвокат: България търси почти 269 хил. работници в огромно разнообразие от сектори

България търси почти 269 хил. работници в огромно разнообразие от сектори. Има много законодателни празнени, които трябва да бъдат запълнени, не само в Закона за убежището и бежанците, говорим за Закона за чужденците, за облекчаване на достъпа до трудовия пазар, разрешения за работа, получаване на визи. България демографски и икономически се нуждае от миграция. Миграцията не е нещо лошо или страшно и нейното менажиране не може да включва само принуда, защита и охрана, това коментира Диана Радославова, главен адвокат и съучредител на фондация "Център за правна помощ - Глас в България", пред Блумбърг България.

В България никога не е имало добро ниво на интеграция. У нас се наблюдава и значителна вторична миграция на украински бежанци, които след престоя си тук са се отправили към други европейски държави, каза адвокатът.

Новите промени се отнасят за връщането на мигранти и релокацията им, като не се говори за интеграция. Тенденциозно е да се разглеждат пребиваващите на отделни групи, като: бежанци, трудови мигранти и тн. Януари излязоха проучванията на Агенция по заетостта, където се казва, че България търси почти 269 хил. работници в огромно разнообразие от сектори.

Има много законодателни празнени, които трябва да бъдат запълнени, не само в Закона за убежището и бежанците, а и в Закона за чужденците, за облекчаване на достъпа до трудовия пазар, разрешения за работа, получаване на визи.

„Друг голям проблем е хората, които вече са на територията на страната – тласнати в така наречения сив сектор, защото те са невидими, защото са без документи по една или друга причина, техния брой никой не знае – той постоянно се увеличава. В България липсва регулаторен механизъм, с който тези хора, които са в България да имат достъп до трудовия пазар, да излязат да се покажат, ако ние въведем система едва тогава ще видим каква реалната бройка на тези хора, защото те се покажат на повърхността, ще платят такси, ще започнат да плащат данъци и по този начин се мисли – как миграцията да бъде менажирана, защото ние се нуждаем от миграция, България демографски и икономически се нуждае от миграция. Миграцията не е нещо лошо или страшно и нейното менажиране не може да включва само принуда, защита и охрана“

Диана Радославова обясни, че има нежелание целият процес да се разгледа комплексно. Предвижда се единен регистър за търсещите закрила у нас, който да свързва и улеснява комуникацията между институциите.

Все още няма данни за бежанска вълна, в следствие от войната в Близкия изток, но е конфликт, който е на ръба да излезе извън пределите на Газа.

„Трябва да гледаме този конфликт в контекст на останалите, които се разразяват, които са извън територията на Европа, но и тези които вече са на територията на Европа. Така че очакването тези конфликти да се успокоят и да намалее притока на хора към ЕС и конкретно към България е никакъв, ние трябва да сме готови за тази солидарност, която трябва да покажем към хора, които търсят закрила.“

Нарушаването на човешките права на мигрантите у нас започват от идването им на границата, където често биват изтласквани и много често това се случва със сила. Според хелзинския комитет за 2022 г. е имало около 6 000 отблъсквания, като това число за 2023 сигурно ще е по-високо. С

лед преминаването на границата в България се сблъскват с един от най-рестриктивните системи за закрила, като гостът обясни, че желанието на мигрантите да напуснат страната ни за друга европейска такава не е случайно. Цели се да се унифицират системите из Европа, за да може хората да имат гарантирани права.