Иван Гешев: Никога не съм си позволявал да окажа натиск върху вътрешното убеждение на колега, защото не съм помияр

“Лицето Петьо Петров познавам от 90-те години като прокурор в СРП. Поне докато съм главен прокурор три години и половина, с голяма степен на вероятност мога да твърдя, че не съм го виждал лично, нито в този период съм ходил в небезизвестния му ресторант”.

Това е едно от най-конкретните твърдения в протокола за разпита на бившия главен прокурор Иван Гешев по досъдебно производство 11162/23 г. на СГП, 257/23 г. на Следствения отдел към СГП, проведен на 5 октомври 2023 г, който Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес.

Това е делото, което СГП образува на 20 юни 2023 г. (няколко дни след като Гешев е освободен и заменен от Борислав Сарафов на върха на държавното обвинение), за да търси престъпления от прокурори от СРП по воденото срещу Петьо Еврото досъдебно производство 26636/23 г. на СРП, по което са събрани доказателства и срещу Борислав Сарафов.

„За разлика от резкия език на изказванията му като политическо лице, пред прокурора и следователя Гешев говори доста обрано, с витиеватите и иронични изрази, характерни за краткия му мандат като главен прокурор, които едновременно носят внушения, но и гарантират юридическа неуязвимост“, коментират от екипа на АКФ.

Свои евентуални посещения в ресторанта на Петров в периода преди да стане главен прокурор Гешев не отрича със същата „голяма степен на вероятност“, а само се позовава на липсата на спомени за такива.

Макар и да твърди за себе си, че или въобще не е посещавал „Осемте джуджета“, или просто не помни за това, изказва подозренията си, че административни ръководители в прокуратурата, техни заместници и други високопоставени лица са посещавали доста „ПО-ЧЕСТО“ не само ресторанта на Петьо Петров, но и неговия дом.

Следва иронично подхвърляне към водещите разпита прокурор и следовател, че ако разкрият кои са тези лица, каквото е законовото задължение на всеки разследващ, биха установили, че те „може“ да са посещавали и домашния адрес на Петров, да са носили „документи от СГП“ и да са били в топли отношения с него. Всичко това, според Гешев, остава „само една теоретична възможност“. За него „категорично“ е единствено, че той самият не е знаел къде живее Петров, а само, че пребивава в „небезизвестния ресторант“, при това „известен от медиите“.

Силно впечатление прави изричното посочване от Гешев, че в дома на Петьо Еврото са носени документи точно от СГП, което контрастира с обичайната за изказа му липса на конкретика. Силно впечатление правят и постоянните му препратки през целия разпит към двама административни ръководители на СГП – градския прокурор Илиана Кирилова и заместника ѝ Божидара Ганева, които четири пъти са споменати в комплект „Кирилова и Ганева“.

Гешев прави референции с недомлъвки към техни „притеснения“ от „някакви твърдения“ по воденото от СРП разследване, за които научил от самите тях. Според Гешев Кирилова и Ганева много държали делото да се приеме по компетентност от СГП, на което той им казал да се разберат с ръководителя на СРП Невена Зартова, но какво се е случило не помнел.

Случилото се е, че СГП в действителност поема по компетентност досъдебно производство 26636/23 г. на СРП, което, както е вече публично известно, съдържа свидетелски показания, свързващи Кирилова и Ганева с „Осемте джуджета“, както и множество информационни носители и документи с неизвестно съдържание.

От всичко това „с голяма степен на вероятност“ можем да заключим, че Гешев, макар и да се стреми да не казва нищо особено конкретно, индиректно прави внушението, че административни ръководители в прокуратурата (особено такива от СГП) и „други високопоставени лица“ са били много по-близки до Петьо Еврото от него самия, каквато известна близост всъщност той също не отрича категорично. Също така, на търсената от водещите разпита негова лична заинтересованост от делото на СРП, той противопоставя личната заинтересованост на ръководството на СГП, която отново иронично нарича „служебна“.

Дали водещият разпита и разследването прокурор Йордан Петров е последвал заръката на доскорошния си най-висш началник да установи кои са тези други високопоставени лица, както и ролята на преките си административни ръководители, остава неясно.

Вероятно формалното му извинение да не го стори по това разследване и да не задълбае с повече въпроси по темата би бил вече посоченият предмет на делото – историята на досъдебно производство 26636/23 г. на СРП.

От АКФ припомнят, че то е светкавично образувано по публикация от сайта на АКФ на усмихнатите Борислав Сарафов и Петьо Петров пред “Осемте джуджета“. Самата снимка е предявена, т.е. показана по време на разпита на Гешев, който заявява, че няма спомен да е запознат. “Помня само публикацията, но от медиите”.

На всички въпроси за лично участие в образуването и воденето на разследването, необичайно бързо достигнало до обвинение за Петьо Еврото (впоследствие не само отменено от СГП, след като го поема по компетентност, но и довело до обвинение за повдигналия го прокурор от СРП) и претърсвания и изземвания на множество адреси, свързани с Петров, Гешев отговаря формално и витиевато с позоваване на Конституцията, ЗСВ и НПК, и насочване на разследващите към проверки в информационната система на прокуратурата.

Попитан дали е оказвал натиск, отговаря, че “никога не съм си позволявал да окажа натиск върху вътрешното убеждение на колега, защото от 30 години съм в системата и не съм помияр”. Гешев отрича да е давал устни указания и изразява увереност, че това не се прави и сега.

Всички въпроси за каквото и да е нерегламентирано негово или на СРП поведение по делото бившият главен прокурор контрира с препращане към поведение на СГП.

Не пропуска да посочи, че разбира много добре същността на делото, по което е разпитван. “Ако делото се води, че някой е увредил лицето Петьо Петров и неговите права, съдейки по въпросите Ви, смятам, че е забавно от юридическа гледна точка”.