Александър Симов: Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори

Бившият депутат от БСП Александър Симов публикува на страницата си във Фейсбук своя коментар за отстраняването на Росен Желязков от поста председател на Народното събрание. Ето и неговия пост:

Отстраняването на Росен Желязков може да бъде разказано като древногръцка трагедия:
"Коалиция на пудела", изревава Делян Пеевски и гневно размахва евроатлантически юмрук, а очите му блестят от идеология и ценности.
"Лицемери! Честито на новата коалиция!", стене многострадално Бойко Борисов като една същинска Антигона, понесла на плещите си изначалната нелепост на битието.
Хор от анализатори:
"Ууу, това е невиждано! Нечувано! Скандално! Как може! Каква е тази простотия! О! Оо! Ооооооооо!"
Богът от машината не се появява.
Край.
Покрай тази история разбрах, че вече съм остарял.
Защото нито е невиждано, нито е нечувано председател на парламента да бъде отстраняван в неговия край, пък бил и той само ден преди окончателното спиране на работата.
Изхвърлянето на Желязков не е продукт на никаква нова коалиция, а най-сигурния знак за ожесточената предизборна битка, която ни очаква.
И, да, не е новост.
Спомням си как през февруари 2005 година (само няколко месеца преди края на 39-ото НС) Огнян Герджиков беше свален от поста си с гласовете на отцепниците от НДСВ, наречени "Новото време" с главни участници Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Това беше наказателната акция на нововремци срещу тяхната бивша партия, както и покана за преговори за участие във властта. Царистите разчетоха знака - дадоха на Севлиевски възможността да бъде министър на енергетиката за няколко месеца. Цялата тази сделка беше платена с главата на Герджиков, но честно казано българската политика е виждала и къде-къде по-големи подлости. Няколко месеца по-късно "Новото време" направи разточителна и богата кампания, но така и не успяха да влязат в парламента.
После ГЕРБ направиха същото с Никола Минчев само преди две години.
Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори.
Това е трайната формула на логиката на българската политика.
Днес има само един интересен детайл. С гласовете си срещу Желязков ПП/ДБ не показват някаква висша политическа принципност. Всички знаем, че ако Сглобката беше оцеляла за още един кризисен цикъл, те щяха като биороботи да го подкрепят до откат.
По-скоро техният вот е самоизобличителен.
Кирил Петков обяви, че вотът им не е срещу човека Желязков, а срещу председателят на НС, който слуша само Борисов и Пеевски.
Интересно кога ли стигнаха до това откровение? Кога прогледнаха? Вчера? Онзи ден? Преди седмица? Докато бяха в Сглобка Желязков не е слушал Пеевски и Борисов, а после изведнъж е почнал, така ли?
Това е древногръцкото в свършека на този парламент. Градското дясно ясно показа, че десет месеца е съществувало в лъжа, измама и безкрайно мошеничество.