Трети март. Възкресението на един народ

Датата 3 март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение. 

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

ххх

В цялата страна с тържествени прояви днес ще бъде отбелязан националният празник на България и 136-ата годишнина от Освобождението.

И тази година честването на националния празник ще започне в храмовете на страната, където православното духовенство и народът ще споменат в молитва загиналите и ще благодарят на Бога за драгоценния дар на свободата.

В София по случай деня на освобождението ни от турско робство – 3 март, в храм-паметника „Св. Александър Невски” ще бъде отслужено специално богослужебно последование, по време на което Негово светейшество Българският патриарх Неофит и духовенството ще възпоменат Царя Освободител и всички руски, румънски, фински, украински, белоруски воини и български опълченци, загинали за свободата на страната ни в Руско-турската освободителна война. Ще бъдат отправени и благодарствени молитви към Бога за великия дар на свободата след петвековно чуждо иго и ще бъде изпросено Божието благословение за преуспяването на българския народ.

Това богослужебно последование е съставено по решение на Светия синод специално за случаите, когато, както тази година, националният празник 3 март се пада в първата седмица на Великия пост, когато не се разрешават заупокойни служби.

Негово светейшество патриарх Неофит ще произнесе слово за празника.

Началото на богослужението е в 10 ч.

След последованието, съгласно предварителната програма, под празничното биене на камбаните на Патриаршеската катедрала, в литийно шествие духовенството и миряните, начело с патриарх Неофит, ще се отправят към паметника на Царя Освободител, където ще поднесат венец и цветя.

В 11 ч. Негово светейшество ще вземе участие във военния ритуал по вдигането на българския трибагреник, а от 18 ч. - и в зарята-проверка на площад „Народно събрание”.

Министърът на отбраната Ангел Найденов, заместник-министърът на отбраната Иван Иванов, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов и заместник-началникът на отбраната контраадмирал Георги Георгиев ще участват в церемонията по издигане на националното знаме на Република България пред паметника на Незнайния воин, която ще започне в 11.00 ч. Президентът Росен Плевнелиев също ще присъства и ще поднесе венец.

От 11:30 часа пред Паметника на опълченците в центъра на София, в мемориалния комплекс срещу църквата „Св. София“, Столична община, Фондация „Героите на България“ и Софийското сдружение на приятелите на Русия „Ал. Невски“ ще проведат празненство за столичната общественост.

От 12.00 часа ще се извърши тържествена смяна на караула пред Президентството, a от 12.30 ч. в зала „България“ ще започне съвместен празничен концерт на Гвардейския представителен духов оркестър и Софийската филхармония.

От 18.30 часа ще се проведе традиционната тържествена заря проверка в чест на 136-ата годишнина от Освобождението на България пред Народното събрание. Държавният глава ще приеме строя на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.

Той ще даде в Централния военен клуб и традиционен прием за националния празник 3 март.

В Плевен от 10.00 часа в Панорама „Плевенска епопея 1877” ще бъде представена бронзова фигура на ген. Скобелев, автор е скулпторът Ангел Спасов. Тя е дарение от „Южен поток България” АД за постоянната експозиция в Панорамата.

От 11.00 часа край паметник „Майка България” в старопрестолната столица Велико Търново ще бъде направена възстановка на опълченски лагер. В Стара Загора – друг град, свързан с епичната Руско-турска освободителна война, от 19.00 часа общината и Втора механизирана бригада организират тържествена заря-проверка и празнични илюминации.