Свидетел от Елин Пелин: За мен имаше бездействие

Свидетелски разказ и среща с човек от Елин Пелин , който попада минути след първите експлозии на мястото на инцидента . За оказването на първа помощ на ранените, способността да запазиш хладнокръвие в ситуация на огромен шок и работата на първите екипи на терен, той разказва неговата история за експлозията в склада за фойерверки, отнела 4 човешки живота.

„Искам първо да изразя искрените си съболезнования към близките на починалите. Аз бях в София, мой приятел, който живее до Гара Елин Пелин ми се обади, видимо притеснен и заекващ, че има някакъв пожар там. Той ми звънна към 18:17 ч., а аз в 18:40 ч. вече бях на имота, а пожарът и фойерверките се виждаха от магистралата“, каза Кирил Тодоров, който е свидетел на взривовете.

Той има къща, която е първата по линията между Гара Елин Пелин и Елин Пелин.

По думите му той се е обадил на 112 още при получаването на обаждането от приятеля му, докато е бил в столицата - това би следвало да е около 18:20 ч.

„Аз виждам пожара в полето докато карам и решавам да продължа напред и се надявам, че някъде там ще има пожарни. Имаше сериозен дим. След това завих от пътя и видях два черни обекта – предполагах какво са. Срещу мен имаше група пожарникари с маски – без автомобили, но пеша, минимум 4 души бяха. Двата черни обекта лежаха на земята, пожарникарите отидоха до тях – оказа се, че това са мъж и жена, доцента се изправи – той беше подвижен, аз размених няколко приказки с пожарникарите докато стоя в колата и се разбрахме да ги кача в колата и да ги пренеса до някъде. Доцентът се качи в колата, а дамата я изнесоха на носилка“, спомня си още Кирил Тодоров.

„Имаше задръстване на моста, по който се преминава, не съм сигурен от адреналина дали имаше полиция – сигурно е имало. С много мои съседи стояхме и наблюдавахме пряко не на пътя, където са другите хора, а вътре в полето, точно перпендикулярно на пътя“, казва още той.

Отначало Кирил Тодоров не се притеснява силно от взривовете, докато не чува последвалите избухвания.

„Складовете и Гара Елин Пелин не се делят от абсолютно нищо. Те са едно поле, което ако тръгне да гори съвсем спокойно може да стигне до селото. Аз тръгвам с автомобил успоредно на главния път, карам през полето - пътя абсолютно с лек автомобил може да се мине. По пътя обаче нямаше никой – нямаше полиция, нямаше линейки, това предполагам беше около 19:00 ч.“, казва още той.

Той споделя още, че в колата не е говорил с доцента, като по този начин се опитал да съхрани и себе си, и него.

„Продължих към главния път – там имаше минимум 2 линейки с 2 пожарни. Дамата от линейката ме пита дали има още ранени – аз ѝ казах, че имаше още една жена и я информирах, че доцентът е единственият човек, който може да даде информация – има ли още хора, или няма", казва той.

„Връщам се към моята къща след това, за да организирам нещо, след като няма никаква организация – няма военни, няма пожарна, никой няма там. Аз веднага звъннах на приятели да дойдат с пожарогасители, с лопати, ако стигне огъня до нас и можем да го спрем – да го спрем, ако не – изгаряме. Казах на пожарните, че аз съм минал с кола от там – сигурно е опасно, но може да се мине, а може и да се заобиколи и да стигнат докъдето те преценят. Могат да спрат пожара – ясно, че не могат да влязат с кола вътре, но могат да спрат пожара а не стига до къщите. А и хеликоптерът не знам къде беше“, казва още той.