Людмил Рангелов: На един изцяло правен въпрос се придаде политически оттенък

На един изцяло правен въпрос се придаде политически оттенък, още от самото начало и всички заинтересовани се почувстваха задължени да реагират.

Това каза за “Фокус" адвокат Людмил Рангелов по повод промените в Закона за адвокатурата.

Според него ветото на президента не обхваща всички изменения, а по-тесен кръг, като се акцентира върху тези, касаещи особеният представител в процеса. "Особеният представител се назначава в случаите, когато едната от страните в процеса отсъства. Съдът изпраща писмо до адвокатския съвет в района, в който се води делото и адвокатският съвет определя особения представител, който да защитава липсващата страна. Възнаграждението му се определяше от съда, според сложността на делото и размера на материалния интерес. С промените това възнаграждение се определя от съответния адвокатски съвет от района, където се води делото. Тези промени противоречат на разпоредба от Договора за функциониране на ЕС, чл. 101, ал. 1, което най-общо казано касае конкуренцията. При тази промяна адвокатският съвет определя цена на труда, която не би могла да бъде коригирана от съда, освен в случаите на прекомерност на възнаграждението", обясни адвокатът.

По думите му дефектите са, че никой не познава по-добре делото от съдията, който досега е определял възнаграждението. "И съдиите имат основание да бъдат упреквани, защото понякога определят срамно ниски възнаграждения. В писмото за назначаване на особен представител в адвокатския съвет е посочено, че се иска такъв адвокат и се сочи какъв е искът, каква е цената. Адвокатският съвет не може да прецени сложността, продължителността на едно такова производство. На основата на противоречие с Договора за функциониране на ЕС отпадна в началото на тази година с решение ЕС 438 от 2022 г., в което се посочваше, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения противоречи изцяло на този Договор и разпоредби и като такава е нищожна.

А именно в тази Наредба и посочените в нея минимални адвокатски хонорари за различни видове дела и дейност беше основа, на която и съдиите можеха да се ориентират, за да не се стига до срамни възнаграждения. Сега след като отпадна тази разпоредба да бъде прилагана, съдиите вече съвсем им се развързаха ръцете да преценяват адвокатския труд и в много случаи го преценяват по обиден, унизителен начин. Този труд е високо квалифициран, интелектуален, не по-малко сложен и отговорен от съдийския", коментира Людмил Рангелов.

Той обърна внимание, че при приемането на този Закон в Народното събрание не е имало дебат: "Подценили са тънкостите, непознаване на правото и решенията на съда на ЕС. И оттам са дошли тези пропуски. В Правната комисия в парламента, повечето от членовете ѝ са адвокати. Дори някой да е сезирал правни дефекти, от солидарност с колегите са си затворили очите и са предложили на пленарна зала да приеме законопроектът такъв какъвто е разписан", отбеляза адвокатът.

"Ако пленарна зала уважи ветото на президента, и е необходимо този въпрос да се коригира в съответствие с европейското право, най-доброто разрешение е да има интензивно обсъждане между добри юристи с различни мнения, конфликтно, остро, интензивно обсъждане. Когато се излагат аргументи от добри юристи, всеки друг, макар и на противното мнение, би приел, ако е добре аргументирано мнението, което той не споделя първоначално. Така ще се изчистят нещата. Тези промени са станали на основата на обединяването на два законопроекта.

Единият законопроект е изработен от Министерство на правосъдието и внесен от Министерски съвет, другият законопроект е внесен от група народни представители. Законопроектът внесен от Министерски съвет е минал всичко, което Законът за нормативните актове изисква - обсъждане, рискове, финансиране и т.н. Докато другият внесен от народните представители е присъединен към този и не е минал всички процедури. Това също се сочи като дефект на процедурата във ветото на президента", подчерта Людмил Рангелов.

"Ако депутатите отхвърлят ветото на президента съдиите така или иначе няма да прилагат разпоредбите на този закон такива каквито са, защото европейското законодателство има предимство в такива случаи. Ще се съобразяват както с решенията на съда на ЕС, така и с разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от Договора за функциониране на ЕС. Целият този шум е някак си паразитен", заключи адвокат Людмил Рангелов