Доклад: Отличници пред Европа, пълни сметища у дома

Ниски изисквания и значителни пропуски в данните водят до драстичната разлика между високите резултати с рециклирането на отпадъци от опаковки, които България докладва към Брюксел, и слабите постижения, които се наблюдават на местно ниво. Нов доклад на Екологично сдружение „За Земята“ разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.

Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Тези паралелни реалности са възможни благодарение на значителни разминавания в статистическите данни в съчетание с неадекватни минимални законови изисквания към оползотворяващите организации.

За да се справят с количествата отпадъци от опаковки, броят, разпространението и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране трябва да бъдат увеличени 2 - 3 пъти и налични във всички населени места. Поради липсата на работещо разделно събиране, закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), означава, че икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини. Много общини продължават да разчитат на депониране, а допълнителни утежняващи фактори са проектите за горене на отпадъци, включително в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци, генерирани в страната.

В резултат все повече обществени средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в крайна сметка се натоварва такса „битови отпадъци“. Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката – над два пъти по-малко от средното за Европейския съюз и пет пъти по-малко от водещата страна Нидерландия.