През месец март 1989 година напрежението в селата предимно с етническо население, в общините Бенковски, Кирково, Джебел, ескалира твърде много. Ситуацията става безконтролна, което дава повод на властта да настръхне. Окръжните комитети на БКП в Кърджали и Смолян подцениха проблемите цели два месеца – до края на май 1989 година.
Тогава началото на март 1989 г. Кольо Парамов изготви специален анализ за нуждите на отдел Военен на ЦК на БКП и РО на УГВ – Гранично контраразузнаване. В него на няколко пъти препоръчва оценка за предложените постапателни действия за намаляване на напрежението между Турция и България, предложени от тогавашния турски външен министър Месут Йълмаз. Въпреки, че анализа носи доста главоболия на Парамов той неотменно настоява за конкретна промяна в политиката на държавата в три поредни обяснителни записки, които дава.
Началото на май 1989 г. отношението към лагерниците в Белене се променя. Провежда се срещата на високо дипломатическо ниво в Кувейт. Петър Младенов започва да противоречи на Тодор Живков. Андрей Луканов отбелязва, че това е началото на края на една безотговорна утопия на среща в Москва. Най-несъгласен с политиката на малкия компромис, предложен от Месут Йълмаз, е Димитър Станишев, тогава завеждащ отдел за Международни връзки и секретар на ЦК.
Днес 25 години след това тежко начало за промяната в България Кольо Парамов и бившият министър – председател на Турция Месут Йълмаз се срещнаха в София като стари приятели. Споменът по голямата екскурзия трябва да ни послужи като един голям урок за добросъседство и развитие, коментира пред Факти.бг Парамов. Най-важното, което успяхме да направим тогава, продължава бившият съветник на Бойко Борисов, е че не допуснахме босненския вариант да тръгне от България.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА