Празнуваме Лазаровден

Православната църква отбелязва днес (12 април) църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. С него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

Лазаровден християните посвещават на Лазар, когото Иисус възкресява. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, когото Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница или Цветница.

На днешния празник ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по „чети”. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.