Мирослава Тодорова: Трябва да се справим със защитата на институциите от пълзящото мафиотизиране

В споразумението между участващите в управлението формации има точка за прекратяване на нелегитимните влияния на партии и техните лидери в съдебната и изпълнителната власт.
Декларирането на подобно желание е "поредното признание, че има такъв проблем и се оказва, че е централният политически проблем", смята Мирослава Тодорова, съдия в Софийския градски съд и член на Съюза на съдиите.

"Ако бъде решен, може би ще се освободи поле за истинска, автентична политическа работа, с конкуренция на партийни програми и идеология", каза тя в интервю за БНР и призова всички политически сили "да се освободят от тази патерица, която не е средство за постигане на обществено здраве".

Паралелната власт, която е безконтролна и стои извън формалните институции, се стреми да запази своята дълговечност, като подмени обществения ред, подчерта Мирослава Тодорова.

По думите ѝ, ако е вярно, че тази паралелна власт е успявала достатъчно дълго да съществува необезпокоявано и е създала клиентели в различни съсловия, то тя има и "множество публични говорители, които да заблуждават обществото", което обаче "все по-трудно се заблуждава".

"Г-н Сарафов имаше уникален шанс да разкаже публично за какво става дума в тези места за неясни съешавания между криминално, съдебно и политическо. Няма как да разкаже някой, който никога не се е отърквал в тези схеми. В част от държавите, които са успявали да превъзмогнат проблем с навлизането на мафията в държавните институции, това е тръгвало поради честната позиция на една част от замесените, тоест разкази отвътре", коментира Тодорова.

Тя изрази мнение, че Борислав Сарафов е трябвало да разкаже още защо и двамата с Иван Гешев първоначално не са искали да стават главни прокурори, а след това изглеждаше, че като че ли нямат избор". По думите ѝ, трябва да стане ясно още защо прокуратурата се държеше по един начин в началото на конституционните дебати, а след това – "когато вече беше различен балансът на политическите сили, излезе, че сме се объркали във впечатлението си".

Мирослава Тодорова изказа предположение, че това е "пореден от дългогодишен процес на сплашване и политическа злоупотреба – всякакви форми на прелъстяване и на заплашване".

"Всичко изглежда на ръба на девалвацията. Ако продължи в тази посока, народното недоволство може да помете всички институции. Без значение какво е тяхното отношение, участие и тежест в постигането на това незавидно положение", предупреди Мирослава Тодорова.

Трябва да се справим със защитата на институциите от пълзящото мафиотизиране, подчерта тя и сподели, че гледа "на цялата работа по демократизиране на държавата като на дългогодишен маратон – това модернизиране на държавата няма как да бъде лесно, особено с нашия тежък исторически товар".

"Самият факт, че политическата власт се налага да реагира, е добра новина. Не е оставена необезпокоявано. Скандалите, обществената нетърпимост и чувствителност са вече важен фактор, с който властта се съобразява", посочи още съдията от СГС.

За нея остава съществен въпросът "как беше възможен г-н Гешев, г-н Сарафов, преди това г-н Цацаров и г-н Филчев".
В предаването "Политически НЕкоректно" Тодорова попита "какво става с разследването за т.нар. атентат срещу г-н Гешев, с делото за разследването на убийството на г-н Божанов, наречен Нотариуса, за когото се твърди, че е поредният брокер на влияние".

Тя цитира справка за дела, по които Божанов е имал интерес или участват негови сподвижници, като обясни, че "всичките са загубени от него или неговите сподвижници, което означава, че реално влияние в съда той не е имал".

Станаха ясни "непоносими за правосъдието подробности по делата за "Осемте джуджета", напомни още Мирослава Тодорова и констатира:

"Толкова време след осветяване на проблемите нямаме никакви отговори. Това е заплашена държава от най-груб мафиотски тип. Има съмнения за поддържане на институционализирана корупция. И този въпрос е основният за обществото. Съдебната власт е в основата на това дали обществото ни ще функционира автентично или корупцията ще стане естествена среда във всички сфери на обществения живот."
Дори без да беше приет законът, стопирал процедурата за Сарафов, би следвало да е ясно, че конституционен орган с изтекъл конституционен мандат не би следвало да избира други конституционни органи, изрази категорично становище съдия Тодорова.

"Едва ли може да се приеме за конституционно безпроблемно тълкуването, при което се позволява ВСС, напълно развързан от всяко ограничение на властта, да избира органи, които също са посочени в Конституцията."
"От факта, че няма висяща процедура за председател на ВАС не следва никаква тревога. Не се приема, че това е несъвместимо с Конституцията положение, нито че е противозаконно", допълни тя.

"Създаде се впечатление, че този закон е, за да спъне кариерно определен човек. Ако този манталитет не беше доминиращ, нямаше да се стигне до такъв закон. Но ако този закон не беше приет, ВСС навярно щеше да пристъпи към избор", заяви съдия Тодорова.

Според нея говоренето за "т.нар. тримата големи" създава неправилно отношение вътре в самата съдебна система.

"Внушава, че прокурорите и съдиите имат началници, че ВСС представлява нещо като правителство в съдебната власт и се определят едни "трима големи", от които зависи какво ще бъде правосъдието по делата, а това не е заложено така нито по конституционен модел, нито по процесуалните закони. В прокуратурата изглежда да е така и това се превърна в едно от основанията да говорим за хипертрофирала власт на главния прокурор, която влияе върху всички обществени сфери. Този въпрос е пряко свързан със злоупотребата на политическата власт с прокуратурата."

Сега за пореден път виждаме влиянието на прокуратурата като централен инструмент на политически инженеринг, смята още Мирослава Тодорова.

От настоящите членове на правителството четирима са оправдани от съда, а по отношение на двама наказателното производство е било прекратено, тоест шест души от кабинета са се убедили колко е важно независимото правосъдие, изтъкна тя.

По думите ѝ, ако до този момент тези хора не са били говорители на промяната или не са извършвали действия, които да предлагат реформи, възникват няколко възможности за тълкуване, като едната е за независимия съд, чиято "предсказуемост в рамките на законните правила го прави все още сигурно постижение и няма смисъл да се работи в тази посока".

Другата интерпретация обаче Тодорова нарече "може би тъжна, даже трагична" и я оприличи на "симптома на сенсея или на телефонните измами" – когато се смята, че оправдаването или прекратяването на наказателното производство се дължи на смяна на конюнктурата или на въздействие върху съда.

"Всеки от тях трябва да даде знак, че е направил равносметка и ще работи за съдебна реформа."