Кой печели от новия закон за личния фалит? Според „Възраждане“ - не и българските граждани

Днес НС влезе във втората, решаваща фаза на дебатите по общия законопроект за несъстоятелност на физическите лица, текст, сглобен от правната комисия върху смесица от девет предходни предложения. От трибуната Цвета Рангелова и Златан Златанов остро разкритикуваха резултата: според тях проектът жертва социалната си мисия в полза на банките, натоварва длъжниците с непосилни разходи и поставя под съмнение самия принцип на „втори шанс“.

Двамата народни представители на „Възраждане“ посочиха, че въвежданият праг от десет минимални работни заплати изключва най-уязвимите, а подреждането на вземанията поставя ипотечните кредитори и синдиците далеч пред издръжките на деца и публичните задължения. В този контекст „Възраждане“ настоя за по-нисък праг, освобождаване на социално слабите от съдебни такси и по-справедлив ред за удовлетворяване на кредиторите, промени, без които, предупреждават Рангелова и Златанов, законът ще остане „лабораторен модел“, далеч от реалните проблеми на близо половин милион българи с просрочени дългове.

Златан Златанов припомни от парламентарната трибуна: „През 50 Народно събрание ние преработихме всички законопроекти, като отсяхме най-доброто и предложихме наш. Той беше внесен на 12 ноември 2024 г., но пленарната зала го отхвърли, сякаш не е необходим. И само месец по-късно последваха почти идентични законопроекти - на ПП-ДБ от 12 ноември, на БСП от 22 декември и на Министерския съвет от 30 декември. Естествено, защото видяха, че „Възраждане“ предлага добри и смислени решения, и решихте под някаква форма да използвате нашите предложения.“

Според Златанов законопроекта легитимира порочен модел в полза на силните на деня - банките, синдиците и корпоративния елит, за сметка на обикновените хора.

„Ние сме социално ангажираната партия, за разлика от всички останали. И вкарвате този закон точно сега, когато се готвите да приемете еврото. През 2005 г. беше приет Законът за частните съдебни изпълнители. През 2007 г. новият, стар Граждански процесуален кодекс. Точно когато България стана член на ЕС при неравноправни договорки, които поставиха българския гражданин във втора ръка статус.“

Народният представител смята, че настоящият законопроект продължава тази линия на подчинение, при което социалната функция на държавата отстъпва пред интересите на международния капитал и вътрешните картелни структури.

„След 18 години изсмукване на националния капитал от чужди валутни помпи, картели и мобилни оператори, стигнахме дотук - закон за личния фалит, който окончателно легитимира колониалния статут на територията, наречена България.“

Един от най-съществените аргументи на Златанов бе насочен към праговете за задлъжнялост, които според него лишават голяма част от най-уязвимите българи от правото да започнат производство по личен фалит.

„Министерският съвет предлага 6 месеца и 10 минимални работни заплати. ПП-ДБ - 12 месеца и 24 заплати. БСП - 5. Ние от Възраждане - 3 минимални работни заплати. Защо? Защото линията на бедност за 2025 г. е 638 лв., с 21.3% по-висока от предходната година. 900 000 лоши кредита. Над 500 000 запорирани заплати. Как очаквате един човек от дълбоката провинция да спести 10 000 лв.?“

В същия дух той настоя за реалистични разпоредби, които да защитават правото на издръжка на семейството.

„Предложихме издръжката да не бъде по-малка от минималната месечна сума, определена от НСИ. Работната група и комисията го отхвърлиха. Защо? Защото тези хора не живеят в България и не знаят реалността, в която 80% от дохода отива за ток, парно и храна.“

Още едно от предложенията на „Възраждане“ е било категорично отхвърлено – освобождаване от съдебни такси на лица, признати за социално слаби.

„Предложихме рецепция на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски да не се внасят от физически лица, признати от съда за социално уязвими. Съдът да отчита доходи, имущество, семейно положение, здравословно състояние. И това беше отхвърлено.“

Златан Златанов не скри възмущението си от начина, по който държавата изоставя своите граждани и легитимира несправедлив социален ред чрез формално законодателство.

„Вие искате да направите едно законодателно доносче, с което да продължите да държите бремето на дълга върху врата на българския данъкоплатец, който ви плаща заплатите. Изключвам народните представители от „Възраждане“ – ние знаем как се изкарва хляб с кървав пот на челото.“