Доц. д-р Борислав Цеков: Епитафия на "Промяната"

Инсталирането на “Продължаваме промяната” беше опит за структурна подмяна на политическата реалност. Старателно подготвян години наред, като апогей на трансформирането на част от мрежите на стария режим, този опит беше режисиран и “продаден” на нашите западни партньори като “нова ера” в българската политика, в която “младите” щели да скъсат с корупционния модел на управление и “завладяната държава”.

След падането на комунизма мрежите на БКП-номенклатурата и на Държавна сигурност преминаха в режим “оцеляване и трансформация”. За начало изтикаха на преден план за "пушечно месо" отделни доносници и функционери, които да поемат “историческата вина” и така да отклонят вниманието от сенчестото ядро, което трябваше да запази влияние и ресурси в новите условия.

Иззад тази димна завеса осъществиха поетапно две трансформации – икономическа и социално-политическа. С първата, разпределиха задкулисно, командно-административно голяма част от държавните ресурси. Създадоха и насочваха криминални структури по модела на прехода в Русия – групировки от „охранители“ и „застрахователи“, които да пречат на възникването на свободно предприемачество и да трупат силово капитали, които по-късно мрежата да узаконява като част от новата пазарна икономика, контролирана от наследниците на комунистическия елит. На тази основа започнаха да осъществяват социално-политическата трансформация. Действаха по списък – кои фамилии могат да правят бизнес, кои трябва да се развиват в политиката, на кои да им се даде място в науката. На всички останали трябваше да се пречи и – доколкото е възможно - да бъдат задушавани, омаскарявани и остракирани. Започна целево имплантиране в новата социална структура на децата и внуците на комунистическата номенклатура и репресивния апарат на ДС, но вече като “демократи”, изучени в чужбина с парите от първата трансформация. Успяха да лансират мнозина от тях пред западната наивност и незаинтересованост от детайлите на нашата периферна държава, като запалени привърженици на западните ценности и заклети демократи, които единствени милеят за прозападния проект на България. Запазвайки отворени всички десетилетно градени канали за влияние от Кремъл, мрежата получи “западна” маскировъчна одежда.

Когато тази социално-политическа трансформация се консолидира достатъчно, мрежата премина в режим „контрареволюция“ – пряко и неприкрито участие на наследниците на старите фамилии в политическата власт на демократичното общество. Примери много, но същинският “прозорец на Овертон” беше софийският кмет Терзиев. За реализацията на всичко това бяха нужни легенда и инструмент. Легендата – идват млади, компетентни, успели и обзети от идеалистични стремежи харвардски възпитаници, които ще оправят България. Инструментът – партията “Продължаваме промяната”.

За изпълнението на тази част от “контрареволюцията” бяха стимулирани и използвани бонапартистките нагони на инсталирания на “Дондуков” 2 от същата мрежа “натовски генерал”.

По време на дирижираната еуфория в началото, която стъпваше на обществената умора от дългогодишното управление на ГЕРБ, около “Продължаваме промяната” естествено се завъртяха и много хора с почтени намерения и искрено търсещи някаква нова политическа алтернатива. Но сблъсъкът с реалността при управлението на кабинета на Кирил Петков даде старт на дълбочинна и необратима ерозия.

Още тогава, на 29 декември 2021 г., само две седмици след избирането на правителството на Кирил Петков, дадох своята аналитична оценка и прогноза за политическата ситуация и нейното предстоящо развитие. Написах:

„Дипломирана посредственост и функционална неграмотност, зад които прозират икономически и чужди интереси, превземат държавата. Момченца и момиченца без административен опит и познания за държавността – офисен планктон, довчерашни стажанти или младши служители в частни фирми и кантори – днес са инсталирани на ключови управленски позиции. “Калинките” се подменят със стартъп-калинки. Експертността пада под санитарния минимум. Готовността за предателство на националните интереси обаче е на максимум. Това нашествие на хунвейбини без вратовръзки ще има дългосрочни последици за България. Нужна е промяна, но към добро. Бедата е, че такава не се задава – защото народът не я търси и не я иска. А „промяната“, която ни пробутват, е от досегашното лошо към бъдещо още по-лошо. Все пак проправителствените клакьори няма да заглушат нито цените в магазините, нито сметките за ток и парно, нито инфлацията. Ще става все по-зле за обикновените хора в държавата на Киро и Ленчето, и все по-добре за олигархията, която реди това управление. Но всичко е точно. И рано или късно ще приключи унизително и жалко. Гледан филм.“

На този фон, мрежата имаше един проблем – техният “боеви авангард” беше политическо малцинство, без никакви шансове да спечели чрез избори самостоятелно управление. Затова в типичен марксистко-ленински стил те обявиха нещо като “диктатура на промяната” – те били единствено “демократично легитимни” да управляват, без значение какъв е вотът на избирателите. Това приведе за известно време политическата система в девиантно състояние. В продължение на четири години управлението на страната беше раздирано от политически истерии и примитивен реваншизъм, от тягостна некомпетентност и идеологическа несъстоятелност. Корупцията придоби още по-уродливи мащаби, онагледени от „кеша в торби“, пуделите с пачки и “шестте процента за Царя”. По-опасното обаче е, че бяха изпразнени от съдържание всякакви идеи за реални реформи, политическият диалог беше анихилиран, а устоите на демокрацията - дълбоко ерозирани.

Неминуемият разпад на тази изкуствена политическа реалност настъпи с провала на правителствения хомонкулус на “сглобката”, оглавявана от Николай Денков. Историческият триумф на Доналд Тръмп в САЩ сне политическия чадър върху “Промяната”, разпънат от предишната администрация, и стимулира началото на известна нормализация на българската политика – възстановяване на политическия диалог и излъчването на доминирания от спечелилата изборите партия коалиционен кабинет на Росен Желязков.

Днес се пише епитафията на „Промяната“. Това, което доскоро знаеха или поне подозираха само малцина, вече е очевидно за всички – ПП, с удобното мълчание (или съучастие?) на ДБ, се превърна в генератор на системна корупция, източваща публични ресурси в частни и партийни джобове.

Многомилионните обществени поръчки в София, от които, според районни кметове, се отделят шест процента за „Царя“, са само върхът на корупционния айсберг. Хлевоусто е лицемерието, с което клиентелата на „промяната“ оправдава тези шест процента кражби – „млади били“, “дребна работа било”, „по-малко взимали от другите“, „нямало доказателства“. Като че ли на същите трубадури им трябваха доказателства, когато от сутрин до мрак упражняваха вокални способности за „кюлчетата“, „Барселона“ и „завладяната държава“.

Няма друга партия в новата ни история с толкова ръководни фигури, които са подсъдими, обвиняеми или разследвани за злоупотреби с власт, пране на пари, търговия с влияние, документни измами. В нормална европейска държава подобни „политици“ отдавна щяха да са отстранени от публичния живот. Нашите стоят и стискат властта до последно, което е не шест, а шестстотин процента наглост и цинизъм. Наглостта и цинизмът на една корумпирана котерия, порочно зачената по гореописания начин. Истината е, че разграничението от тази котерия е тест и мяра за почтеност на всеки истински демократ.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос!