Всяка втора капка се губи, а цената се плаща от хората

Най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Основната причина за тази спешност, е че страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода – над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. Управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни мерки срещу безводието са координацията в управлението, както и намиране на алтернативни източници на вода.

Тези изводи направиха експертите по води: проф. Емил Гачев – ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН и Борислав Сандов – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Във вторник – 15 юли – двамата представиха актуалната ситуация и най-сериозните проблеми, свързани с безводието в страната. Те очертаха и необходимите спешни мерки и решения за овладяване на водната криза на пресконференция на тема: “България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие”, организирана от платформата Климатека.

Общата картина с безводието

С днешна дата кризата с безводието се задълбочава и обхваща все повече хора и населени места в България, предупреждават и двамата експерти. Проблемите са по цялата верига на водоснабдяване.

Общоизвестен мит е, че България е богата на водни ресурси. Но това съвсем не е така, защото 85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България. Така за задоволяване на основните нужди (в т. ч. питейни) можем да разчитаме само на онези 16 млрд. М3., които се формират върху територията на страната в резултат на баланса между валежи и изпарение.

Язовирите: с 61% от полезния си обем, на места – с едва 20–25%

Към 14 юли язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем, като най-сериозен дефицит показват водохранилищата в Северозападна България седва 20–25% от полезния обем. В най-добро състояние са язовирите, разположени в планинските райони на Югозападна и Южна България. От 2022 г. насам се наблюдава постепенно намаляване на обемите. (Фиг. 1). През 2024 и 2025 г. повечето язовири са с ниски нива, като обемът на оттока за 2024 г. е доста по-нисък от средния за последните 20 години.