Кои села са най-уязвими при суша и наводнения

Най-уязвимото българско село не се определя само от това дали е близо до река или дали през лятото водата спира. Рискът се появява там, където няколко слабости се наслагват: малко и застаряващо население, ограничени водоизточници, износена мрежа и място в заливна равнина, край поройно дере или в район с чести засушавания.

Това е и смисълът на предупреждението на Европейската комисия, че „България остава уязвима към нарастващи климатични рискове“. В доклада за страната се посочва, че 9,3% от българските екосистеми вече са засегнати от тежка суша, а загубите по водопреносната мрежа надхвърлят 60%. Комисията отбелязва и че България все още трябва да разработи планове за управление на сушата.

Картата на безводието минава през малките села

През август 2025 г. министърът на регионалното развитие Иван Иванов съобщи пред парламентарната комисия по околната среда и водите, че 16 града и 283 села са засегнати от нарушено водоснабдяване. Броят на засегнатите жители е 260 868. Месец по-рано 170 села в 57 общини са били на режим.

Сред най-показателните примери е Монтанско. През септември 2025 г. режим е въведен в Копиловци, Горна Лука, Митровци, Железна, Равна и Горна Вереница. По данни на ВиК оператора водоизточниците са намалили дебита си, а подпочвените води са спаднали с 4-5 метра. В села с малко жители това означава не просто неудобство, а зависимост от един водоизточник, една помпена станция и една тръба.

Подобна уязвимост се вижда и в Добруджа. През юли 2025 г. жители на няколко села от община Добричка са протестирали заради системна липса на вода, като в село Свобода е съобщено за десет дни без водоснабдяване. В граничната част на област Ямбол близо 430 жители на шест села от общините Елхово и Болярово са били засегнати от намален дебит или пресъхване на водоизточник.

Къде сушата се среща с наводнението

Парадоксът е, че едно и също село може да бъде застрашено и от суша, и от вода. През лятото ниските дебити оставят кладенци и каптажи без достатъчно вода. При кратък, интензивен дъжд обаче пресъхналото дере се превръща в бърз отток, а почвата, уплътнена от сушата или лишена от растителност, поема по-малко вода.

Затова най-рискови са селата в речни долини и ниски равнини, особено когато водоснабдяването им зависи от малки местни източници. Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2022-2027 г. разделят страната на четири басейнови района и съдържат карти на заливните територии при различни сценарии. Те обаче не дават готова класация, в която демографският риск, липсата на вода и опасността от наводнение да са събрани в един показател.

Най-малките населени места имат най-малък резерв

Демографската картина прави проблема по-тежък. По данни на Националния статистически институт в края на 2025 г. България има 4999 села, 192 населени места са без жители, а в 1280 села и други населени места живеят между 1 и 49 души. В такава среда аварийният екип, водоноската или възстановяването на прекъснат път често трябва да покрият голяма територия за много малко хора.

Тъкмо затова бъдещата карта на уязвимостта не трябва да показва само къде водата може да залее къщи. Тя трябва да съчетае населението, възрастовата структура, времето за достъп до медицинска помощ, броя и надеждността на водоизточниците, загубите по мрежата и мястото на селото спрямо реки и дерета.

Без такова наслагване сушата ще продължи да се измерва с броя на селата на режим, а наводненията — с нанесените щети след бедствието. За хората в малките населени места рискът започва по-рано: когато единственият кладенец спадне, когато тръбата аварира или когато няма кой да предупреди навреме.

Източници: БТА