Вписват в “червена книга” базилика в “Лозенец” и дворец на Константин Велики

Първата част на "червената книга" на застрашените архитектурни обекти, селищни и художествени ансамбли ще бъде издадена в началото на 2006 г., съобщи арх. Тодор Булев, зам.-председател на УС на Съюза на архитектите в България (САБ).В нея са включени много известни обекти, като например Борисовата градина и езерото Ариана в София, както и базиликата, открита в кв. "Лозенец". Върху част от останките на стария християнски храм бяха построени жилищни сгради. В първата част на книгата ще бъде отделено място и на старинната гробница в Силистра и двореца на император Константин Велики в Костинброд. В списъка ще попаднат и архитектури паметници, които вече са безвъзвратно загубени за поколенията, като напр. римският амфитеатър, открит в южния край на ул. "Будапеща" в столицата.Проектът е част от националната кампания "Наследство в риск", на САБ, която стартира през юни 2005 г. Основната й цел е да изясни реалната картина на застрашеното от увреждане, унищожаване или деградация материално културно наследство, допълни арх. Булев. От различни краища на страната в САБ бе изпратена информация за стотици застрашените културни и архитектурни обекти. Амбицията ни е всяка година да се издава подобен списък. Даваме си сметка, че не е възможно за краткия срок от началото на кампанията да се решат проблемите, подчерта зам.-председателят на САБ. Той обаче се надява публикацията на списъка да помогне за спасяването на повечето застрашени паметници.

Пример ще дам отново от София. Има шанс да бъде запазена западната порта на крепостта Сердика и тя да стане част от един археологически ансамбъл, достъпен за експониране пред широката публика, както това е в развитите страни. Преди години в подлеза между министерския съвет и президентството бе изложена източната порта на крепостта. Вече има проект за интегрирано експониране на цялото културно-историческо архитектурно наследство, открито в центъра на българската столица. Оставаме с надеждата, че върху западната част от останките на древния град няма да се построи небостъргач, за което се говори усилено напоследък, подчерта архитектът.

Факт е, че не всичко може да се запази и да се спъва строителството на сгради, добави още арх. Тодор Булев. Трябва да се намерят точните критерии. В София още няма избистрена концепция коя улица в центъра ще бъде реставрирана и запазена в автентичен вид за поколенията. Не бива да се работи на парче и да се прави оценка на всяка постройка поотделно. Поне една малка зона от града трябва да бъде запазена изцяло, както това е направено в другите европейски столици, подчерта той.