Общият план на София - часът на истината

Преди осем години инициативен комитет за общ план на София обнародва харта “Баня 98-а”, чийто текст започваше категорично така: “София е отвратителен град, който за 10 години можеше да стане поносим, а за 30 - прекрасен.” И завършваше: “Нека властта даде планове, ние ще изберем най-добрия и ще я принудим да го изпълнява.” Хартата подписаха моите приятели и познати, както и хора, които се идентифицираха с целите и патоса на хартата. Един от тях беше днешният министър-председател г-н Сергей Станишев.

Хартата не изпълни целта си - водата не се върна обратно в банята и не бяха направени планове на София, от които властта и обществото да изберат най-добрия. След още 5 години беше роден един единствен административен запъртък - проект за общ план на София и закон за неговото одобряване и приложение. Неговите конкретни възложители останаха анонимни, а автор е многоброен колектив, подбран от бившия главен архитект. Вдъхновителите обаче се знаят - политическите партии на Стефан Софиянски, Антоан Николов, Тодор Модев. Партиите нито поискаха одобрението на обществото, нито формулираха членоразделно поръчката “отгоре”. Общински и министерски чиновници прекопираха днешното състояние на града и го прожектираха в бъдещето. Безумната алогичност на софийското районно деление, пълната липса на мерки за ограничаване на спекулата новият план запази непокътнати. Членове и параграфи за общинско строителство, за защита на междублоковите пространства в комплексите, за радикални транспортни промени, както и за “простиране според чергата” през следващите две десетилетия в плана и закона няма.

Досега властта не бързаше да се ангажира с плана и закона за неговото приложение и имаше защо. Планът не отразява легитимни намерения. Той не решава конкретно НИТО ЕДИН от проблемите на града (не се и опитва). Той е продукт на грабителската конюнктура от ерата на Софиянски и не бива да бъде приет. От известно време има промяна в желанието за протакане, докато грабежът продължава три години, откак "законът е готов”. Омбудсманът на републиката се ангажира да направи кръгла маса по Великден, чиято цел е ревизия на плана и закона. Мародерските лобита на разграбването на града в общината и парламента не могат да допуснат истинско обсъждане. Затова комисиите на Народното събрание (НС) се събират по спешност, за да пробутат плана и закона, преди гражданите на София да разберат за какво става дума.

Чиновниците се оправдават за форсирането с това, че планът наистина нямал никакви параметри, а законът нищо не забранява и не обещава (да наказва), но те тепърва щели да правят програми и подробни планове, с които да конкретизират... нищото. Кой им вярва? Властта изпитва силно желание да повярва, защото ако се зададе въпросът къде е спала, докато бяха похарчени 15 години и 7 млн. лв. за хартиени отпадъци, кой ще е виновен? Гласувайки “за" нищото през лятото на 2003 г., тогавашните общински съветници подписаха собствената си диагноза на политически трупове. Мнозина от тях и днес са наши “легитимни представители”, а най-големият виновник - кметът Софиянски - представлява България в Брюксел. И заседава със снет имунитет в комисията по местно самоуправление, където настоява да се даде зелена улица на плана и закона в този им вид.

ЗОПОУПСО се състои от две равностойни части - текст с членовете и приложения. Приложенията съдържат конкретиката в числа и проценти, норми и евентуално - срокове, членовете са гола вода - половината изписват подробно какви съкращения са употребени в плана (съкращенията са идиотски). През 2003 г. общинският съвет одобри плана без приложенията и без доклада за въздействието върху околната среда (ДОВОС). До миналата сряда НС беше на път да одобри закона без приложенията (които не са обявени публично) и с ДОВОС в съдебна процедура. Същността на плана и закона никога не беше обяснена, нито обсъдена. За обществото съдържанието на плана и закона никога на стана предмет на състезание между алтернативи, на спор между възгледи. Версията беше винаги само една - тази на действащата администрация. Нейната недалновидна, грабителска природа остана скрита за обществото. На сайта на НС приложенията към ЗОПОУПСО не са качени и е съмнително, че депутатите са чували за тях. Три години съставителите на плана донагласят приложенията според непрекъснато менящата се конюнктура. Съдържанието на приложенията има за задача да обезопаси и най-пресните престъпления от наказание - това е истинската причина да ги няма в документите. Приложенията се “обработват” до последно. Депутатите ще хвърлят плана и закона зад гърба си, без да си направят труда поне да разберат за какво става дума. Дори в официалната част на закона бият на очи няколко члена, които за разлика от останалите изпъкват с конкретност:

Чл. 9. (3) “ Застрояването в устройствената зона на новия делови център не се ограничава във височина, етажност, интензивност и плътност.” Сиреч за останалите квартали нормите са в приложението (което го няма), но произволът в “новия делови център” е гарантиран нарочно в основния текст. Никой никога не е определял с документ къде да бъде “новият делови център” на София. По този въпрос може много да се спори. Законодателят обаче е приел, че той е там, където мародерите придобиха парцели. Мародерите не се интересуват, че София ще бъде без свободни пространства, паркиране и зеленина в “новия делови център”. Законодателите - също.

Чл. 9. (5) “Ново строителство (...) се разрешава (...) при изискванията на раздел VІ.” В главата на чл. 9. от проектозакона няма раздел VІ.

Чл. 27. “Изменение на общия устройствен план (...) се допуска в следните случаи:

1. при възникване на инвестиционни инициативи (...) със средства по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, определени по реда на Закона за насърчаване на инвестициите
2. при констатиране на явна фактическа грешка (...)

3. в изпълнение на международни договори и споразумения.”

Тоест всеки път, когато някой отвън в разрез с предвиденото в плана реши да похарчи пари в София, общият план се променя автоматично - промяната е защитена от закона. Законът запазва “политиката на свалените гащи” спрямо всякакви външни влияния, наследена от управлението на Софиянски, като я доразвива творчески - по посока на държавния бюджет и местни източници.

С този текст искам да предупредя гражданите, че часовникът трака. Бомбите, заложени от Софиянски и общинския съвет, не са обезвредени, а новият закон дори не се опитва. Сметта, водата, енергията не са само технически и търговски проблеми - те са политически. Също като метрото, летището и гробището. И чак след това са градоустройствени. Концесиите на Софиянски нямаха единствената цел да напълнят чужди джобове. Те имаха за цел да отклонят от общината политическата отговорност за водоснабдяването, чистотата и доставката на енергия. Градоустройството не са чертежите, политиката е градоустройство. Чертежите вървят след политиката. Както са политически проблеми реституцията и строителството в жилищните комплекси и зелените площи. Ако държавата не иска да ги решава, някой друг ще ги реши вместо нея - с голяма вероятност да ликвидира без остатък градския живот.

Администрацията - тази вечна хранилка на политическите партии - направи гражданите заложници на своя бизнес - този план и този закон никога не са имали алтернативи. Колкото по-тъпи са те, толкова по-добре за администрацията - отварят се врати за корупцията, правят я недоказуема. Законът за София, който ще бъде приет, продължава да е врата в полето - и това се вижда от Космоса.

Наясно ли са коалиционните партньори какво ще се получи, ако през следващите три месеца София съзнателно и целенасочено не си плаща таксите и данъците - докато не се реши трайно и окончателно, на поносима цена проблемът с боклука? А шест месеца? Една година? Аз лично не виждам причини да го правя. Дали господа другарите, които на младини подписаха хартата за общ план на София, без да мислят, че ще дойде ден да служат на България, знаят колко ни е накипяло?