За повечето от по-старите сгради няма документация за строителството им и тези случаи се прави конструктивно заснемане, каза още Симеонов. То включва определяне на геометричните размери на носещите елементи, количеството и якостта на арматурата, якостните свойства на бетона и тухлените зидарии. След това се прави модел на сградата и се провеждат подробни изчисления, за да се докаже дали може да издържи на степента за сеизмично въздействие, определена за съответния район. За София тя е 9-та, добави той.
Степента на сеизмично въздействие (интензивността) е различна от магнитуда на земетресенията, определян по скалата на Рихтер, уточни експертът. Интензивността характеризира въздействието върху определена точка от земната повърхност. Тя намалява с увеличаване на разстоянието от епицентъра, докато магнитудът е мярка за енергията на земетресението, добави професорът.
Малко над 1 млн. лв. са нужни за въвеждане у нас на европейските норми за строителство в земетръсни райони, каза шефът на ЦЛСМСИ. Нашата лаборатория съвместно с Геофизичния институт е разработила подробна програма за необходимите изследвания в рамките на следващите 3-4 години, за да може България да прилага т. нар. еврокод 8. Тя е предадена в строителното министерство и очакваме съдействие. Най-належащо е определянето на специфичните за България национални параметри и разработването на приложения към еврокодовете. Те трябва да са съобразени със сеизмичността на нашата територия и особеностите на сградния фонд, пояснява той.
Първите норми за антисеизмично строителство са въведени у нас от средата на 50-те години на миналия век. След това са обновявани няколко пъти - през 1964 г. и 1967 г. Последните норми са разработвани през 80-те години и са в сила от 1987 г.
Част от сградите у нас са строени до средата на 20-ти век и не са били изчислявани срещу сеизмични въздействия, казва още ст.н.с. Симеонов. Но те имат някои големи предимства. Градежите са се правели с качествени материали, тухлените стени са с голяма дебелина и са от плътни тухли, които имат високи якостни качества, добави той.
Старите сгради са сигурни, но при едно условие, ако в тях не са правени преустройства, особено в партерните етажи, без да са предвидени мерки за усилване, пояснява експертът от БАН. Не е тайна, че през последните 10-15 години партерните етажи на много постройки бяха преустроени в магазини. Бяха премахнати основни носещи елементи, което е влияе отрицателно на сеизмичната устойчивост на кооперациите. При едно бъдещо земетресение последствията за тях могат да бъдат много тежки, добави той.
Особено рискови при силно земетресение са и къщите по селата, строени без проекти и с нискокачествени материали, предупреждава професорът. Много често в тези сгради липсват основните носещи елементи - шайби, колони, дори пояси. Подобен тип конструкции няма как да устоят на очакваните за територията на нашата страна силни земетресения. Най-лошото е, че много от тези къщи са строени в силно сеизмични райони, като долината на Струма, добави ст.н.с. Симеонов.
При земетръс първо се срива партерът
Масовото премахване на носещи стени в партерните етажи е много опасно. Една от причините за това е, че сградите с намалена коравина в партерните етажи са особено уязвими на нискочестотните трусове. Такива са земетресенията от румънското огнище във Вранча, оказващо значително влияние на наша територия, особено в Североизточна България. През март 1977 г. именно това бе една от причините за срутването на един от блоковете в Свищов.
По начало сградите се проектират да получат допустими повреди при земетръсни въздействия. Построяването на сграда, която да не претърпи никакви повреди по време на земетресение е икономически нецелесъобразно, пояснява ст.н.с Симеонов.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА