Не е луд тоя дето яде зелника

“Интернешънъл уотър” и “Юнайтид Ютилитис” държат три четвърти от акциите на “Софийска вода” АД. През 2000 г. те спечелиха концесията на столичното ВиК за 25 години най-вече с предложената ниска цена на водата. Предвидените инвестиции от само 153 млн. долара за четвърт век концесия бяха най-малки в сравнение с конкурентите. За двете години на концесията водата поскъпна на два пъти и то в рамките на една година - 25.5% през март 2001 г. и с още 3 на сто от октомври. При поемането на концесията цената на 1 куб. м вода бе 0,54 лв. с ДДС. Според шефът на концесионерската фирма Джим Саутуърт - корекциите са били заради инфлацията или други причини, които не зависят от концесионера или общината.
Приходите от клиентите са един от трите източници за финансиране на инвестиционната програма на “Софийска вода” заедно със заема от 31 млн. евро от ЕБВР и отпуснатите от акционерите от английска страна 18 млн. евро. Любимият рефрен на шефовете на “Софийска вода” е, че от цената на водата зависи темпа на промяна на нивата на обслужване на потребителите.
През септември от “Софийска вода”

поискаха ново поскъпване средно с 16-17%.
Концесионерите отново се опитват да успокоят обществеността и твърдят, че сега действат 30 различни тарифи, като корекцията ще е диференцирана за отделните потребители (битови и фирмени). От “Софийска вода” аргументират своите искания, базирайки се на нескопосано подготвения (от столичните властимащи общинари) главно в ущърб на потребителите концесионен договор. Отново за оправдание се използва инфлацията. Но според официалните статистики от последното увеличение на цената на водата преди година тя е около 7 процента. Ако бъде прието предложението, водата за битови нужди ще поскъпне с 13 на сто, като вместо 0,67 лв. за кубик с ДДС ще се плащат около 0,78 лв. Сред причините за поредното надуване на цената се посочват още ремонтът на яз. “Бели Искър” и модернизацията на пречиствателната станция за отпадни води “Кубратово”.
Обновяването на стената на яз. “Бели Искър” струва около 12 млн. лв. Преди концесията е имало идея да се изградят железобетонни контрафорси, които да укрепят стената на язовира антисеизмично и да дадат възможност да се увеличи с 2 м нейната височина, а оттам и завирения обем на целия язовир. По-големият обем (по предварителни груби изчисления 16,5 - 17 млн. кум. м) на съоръжението би осигурило 8-10 млн. кубика допълнитело вода за София и другите селища водоснобдявани от язовира. Това е консумацията на столицата за половин месец. Явно от фирмата концесионер са предпочели да инвестират в ремонта колкото се може по-малко пари и затова са решили да не укрепват стената антиземетръсно. Доста спорно от екологична гледна точка е използването на поливинилхлорид за водонепропускливата мембрана. В цивизилизованите страни неговата употреба се ограничава и то най-вече за системи за питейна вода, каквато е и водата от яз. “Бели Искър”. Показателен е фактът, че умишлено или не при първоначалното договаряне за даването на столичното водоснабдяване на концесия от Столична община не се предвижда яз. “Бели Искър” да бъде в нея. Той e включен едва след подписването на концесионния договор.
Още 9 млн. лева ще инвестира концесионерът в станция “Кубратово”, където ще бъде изградена инсталация за добив на метан от биомасата, отделяна при пречистването. Този горлив газ ще се използва за производство на ток и топлоенергия.
Столичните общинари много обичат да си играят на популизъм и от известно време яростно отхвърлят исканията на концесиенора за поскъпване на водата. Все пак наближава времето, когато избирателите ще бъдат призовани пред урните. За да е се дразни електоратът

ценовата тесла може да се остави за след изборите
Много общински съветници негодуват от отказа на “Софийска вода” да съобщи какви са финансовите постъпления в края на втората концесионна година. Някои от тях дори заплашиха с преразглеждане на концесията, ако до три месеца не се представи подробен отчет за направените инвестиции, разходи и парични приходи. Позицията на столичния градоначалник Стефан Софиянски се различава от тази на общинските съветници. Той смята, че при недостига на свои средства за инвестиции кметството много разчита на обещаните от концесионера капиталовложения от над 50 млн. лв. Добрите чувства между двете страни бяха демонстрирани за пореден път и при завършването на ремонта на язовир “Бели Искър”.
Преди повече от година от “Софийска вода” с доста шум промоцираха своята нова система за отчитане и фактурирана на водата “Афинити”. Но нещо потребителите нямат никакъв афинитет към тези нововъведения. Сметките се бавят с месеци, дублират се, а сумите в тях често са умопомрачаващи. Има случаи, когато на самотни пенсионери, живеещи в гарсониера се начислява консумация на вода, с която едва ли не би могло да се напълни цял басейн с олимпийски размери. Интересно защо на “специалистите”, внедрили “модерната” система “Афинити” не е направило впечатление, че сам човек дори цял ден да си остави чешмите отворени трудно би постигнал подобни консумативни рекорди. Вярно е, че книгата на “Гинес” е западняшко хрумване, но защо концесионерите, не опитат пробват подобни трикове в някоя богата западна държава? Там, обаче

едва ли ще ги оставятда си разиграват коня
както у нас. Системата стана за посмешище и създаде големи главоболия на абонатите. Стигна се дотам изпълнителният директор на дружеството Джим Саутуърт през август да призова гражданите, които са получили некоректни сметки за вода, да не предприемат нищо, защото се извършвала служебна проверка на всички издадени фактури.
При въвеждането на “Афинити” през февруари концесионерът обяви, че програмата ще поддържа пълен архив на всички жалби, оплаквания и сигнали от клиентите на “Софийска вода”. Благодарение на системата можело да се проследи какво е направено за решаването на проблемите и да се даде отговор на абоната докъде е стигнала жалбата му.
В момента концесионерите започват реализацията мащабен проект за проучване на клиентите си. За година и половина ще бъдат проверени и обновени наличните данни за абонатите, ще се регистрира появата на нови клиенти и ще се обнови информацията за сградите в столицата. По проекта работят 24 души. Актуализацията на данните се наложила, след като при въвеждането на новата система за фактуриране “Афинити” се оказало, че концесионерът разполага с непълна или некоректна информация за клиентите си. Данни за клиентите събират 24 служители на компанията, като само 7 от тях ще въвеждат информацията в компютри. Подобно повторени ена операциите само увеличава риска от грешки. С неголеми инвестиции за подвижни компютри данните биха могли да е въвеждат веднага на място, а не първо да се пишат с калема и след това да се въвеждат в електронната система. Общият фактуриран обем вода за втората година на концесията няма увеличение спрямо предходната. Събираемостта е малко под 90 процента.
Повече от десетилетие на столичани им писнало от ненавременното отстраняване на течовете и дупките по улиците след ремонти по мрежата. За времето на концесията обаче нещата не се промениха към по-добро. Всеки ден екипите в София се отстраняват около 70 аварии, т.е. по пътните платна и тротоарите се появяват и толкова нови дупки. Може би, за да има повод за оправдание от “Софийска вода” са прехвърлили аварийните ремонти по мрежата на четири фирми подизпълнители. На огласените за връзка с концесионера телефони никой не може да отговори кога даден проблем ще бъде разрешен. Дали така е в държавите, откъдето идват сегашните шефове на “Софийска вода”?
Напоследък плъзнаха слухове, за

евентуално оттегляне на един от концесонерите
на столичното ВиК - “Интернешънъл Уотър”. Шефовете на “Софийска вода” АД категорично отричат дружеството да е обявено за продан. Те твърдят, че евентуална промяна в собствеността няма да се отрази на работата на българската фирма. Дано и столичаната община да не попадне в положението на костовото правителство със строежа на каскадата “Горна Арда” и “големия турски инвеститор” Махмуд Джейлан.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]