Който иска да участва в бизнеса с имоти, да декларира дейността си

Г-н Владиков, какво ще представлява и как ще се организира публичният регистър на изрядните фирми за недвижими имоти?
В последните години все повече говорим за прозрачност в действията ни, в чистота в намеренията ни, за решимостта държавната администрация да се бори за това да има по-голяма събираемост на данъците и т. н. Една от необходимите икономически предпоставки за съживяване на страната е редовното плащане на задълженията към фиска. Всичко това се споделя и от Националното сдружение недвижими имоти (НСНИ). Една от неговите основни цели е то да работи в съответствие със законите на страната. В този дух НСНИ планира в началото на следващата година да разработи открит регистър на всички правни субекти, които осъществяват операции с недвижимо имущество. Това ще бъдат всички всички физически и юридически лица, извършващи тази дейност на основание Закона за облагане доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане и съответно ДДС. За да изготвим този регистър, ние ще направим много сериозен правилник за съставянето му, който ще приемем до края на януари. Идеята е регистърът да бъде направен от НСНИ като представител на бранша и той да съдържа данни за това дали съответната фирма е платила патентния си данък или има задължения, как и кога е заявила патента си, къде осъществява дейност.

Каква е целта на тази инициатива на НСНИ?
Целта е гражданите да знаят кои са субектите, ангажирани в сделките с недвижими имоти. Втората сериозна цел е да има откритост за всички, осъществяващи такива сделки, така че гражданите да могат да проверяват тези фирми - данъчно регистрирани ли са, изрядни ли са към бюджета и т. н., което ще даде една по-голяма правна гаранция за намаляване на злоупотребите при сделките с недвижими имоти и стесняване на периметъра на лицата, които използват нашия бранш за злоупотреби. За да въведем този регистър, ние изучихме как функционират пазарите в Западна и Централна Европа и в САЩ. Считаме, че това ще е една крачка към по-голяма законност в действията и ограничаване на периметъра на измамниците.

Кой и как ще решава коя агенция е изрядна? По какви критерии ще се осъществява контрол?
Публичният регистър ще е една предпоставка и за следващото действие, предприето от НСНИ - издаване на сертификати за качество на лицата, ангажирани в областта на недвижимите имоти. На база ясно дефинирани критерии ние ще оценяваме качеството на услугите, които извършват и ще издаваме сертификати, които ще бъдат гаранция, че фирмите имат професионална подготовка, квалификация и преквалификация в областта на недвижимите имоти, определени материално-технически условия, гарантиращи един нормален бизнес - връзки за комуникация, компютри, определени документи, необходими за работа в областта на недвижимите имоти, договори и т. н.
НСНИ няма да осъществява контрол, контрол за задълженията на фирмите осъществяват съответните данъчни власти. Очакваме, че държавата ще изпълнява задълженията си и ще следи за това дали фирмите са заявили своята дейност и осъществяват сделки с недвижими имоти на база патент или се облагат по корпоративното облагане. Данъчните органи са тези, които ще осъществяват този контрол, ние просто ще създадем една много по-благоприятна среда за това и съответно ще знаем кои са субектите, които работят на пазара.

Как ще се отрази на работата на агенциите за недвижими имоти създаването на такъв регистър?
Това, че една фирма не е включена в регистъра, ще означава, че тя е неизрядна по някаква причина и не е нормално работещ пазарен субект. Говорим, че в пазарната икономика трябва да бъдем равнопоставени, но не можем да бъдем равнопоставени с тези, които не плащат данъци. Ние създаваме работни места, плащаме осигуровки и данъци и искаме да бъдем равнопоставени с останалите. Всички, които искат да осъществяват сделки в недвижимите имоти, да бъдат така добри да декларират своята дейност. Нещо повече, имаме идея да направим индивидуални номера на фирмите в този публичен регистър, включително и да накараме и различните специализирани издания да го ползват. Един такъв регистър в много аспекти ще доведе до стесняване на периметъра на измамите, до излизане на светло на всички сериозни субекти.

Няма ли изискването за работни места да доведе до отпадане на малките и семейните фирми от регистъра?
Не, напротив. Тук законодателят е постъпил изключително умно. Бих искал да припомня, че и в Западна Европа малките и семейните фирми са гръбнака на този бизнес и едното няма нищо общо с другото. Когато няма наети хора, или дейността е в кръга на семейството, просто нямате повече персонал и не плащате социални осигуровки. Няма изискване за повече работни места, фирмата може да бъде и от един човек.

Все пак не е ли непосилен патентен данък от 3500 лв. за всички фирми? Те са с различни икономически възможности.
За първи след промяната, станала през 1999 г., когато българският законодател не обърна внимание на бранша и беше приет един изключително непосилен за страната, а и за фирмите в големите градове патент, тази година за първи път беше приет окончателен годишен данък, който отговаря напълно на пазарните условия и е съобразен с желанието на бранша. Това беше наше предложение, което защитихме пред бюджетната комисия в Народното събрание вследствие на много внимателно направения анализ на пазара и в дискусии с представителите на четирите парламентарни групи. Парламентът за първи път прие един закон или по-скоро рамка за патентите, диференцирана за различните региони на страната, която отразява реално състоянието на пазара. Бих искал да отбележа, че за София, Пловдив, Варна и Бургас тя е намалена от 6600 на 3500 лв. В досега действащия закон нулева и първа група бяха обединени при облагането. Не е нужно да коментирам, че това беше неправилно, защото знаем каква е разликата в цените на имотите в по-големите и по-малките градове, съответно и приходите на лицата, които се занимават с такива сделки са различни.
В страната бяха регистрирани 103 фирми, а до 30 април тази година беше внесен данък 46 149 лв. Данъкът, който трябваше да бъде внесен до края на тази година от всички фирми в страната, е 187 697 лв. Ясно е, че вследствие на завишените патенти, неотразяващи състоянието на пазара, не може да се разчита и на събираемост на данъците. В момента ние гарантираме, че над 535 физически и юридически лица ще заявят дейност на основание Закона за облагане доходите на физическите лица и ние гарантираме събираемост над 1.1 млн. лв., което е почти 15 пъти повече.
Така че ние защитихме това, което предлагахме. Подобна беше реакцията ни и по отношение на Кодекса за задължителното социално осигуряване. Там също бяха заложени много високи минимални заплати за осигуряване, които не отразяваха реалното състояние на пазара. След нашата намеса в Кодекса, който ще бъде приет вече са заложени много по-реалистични цифри - те са намалени със 100%.

Елена Маркова
[email protected]