Пред падане са голяма част от зле преустроените сгради

Проблемът с незаконните преустройства по всяка вероятност няма да бъде решен изцяло с подготвените промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Но като че ли неуредиците се коренят не толкова в нормативната база, колкото в цялостната фаза на строителния процес, смятат експерти от Националния инстут за строителни изследвания (НИСИ).

Съществуват няколко етапа
през които трябва да премине всеки обект, подлежащ на реконструкция. Първата фаза предвижда конструктивно заснемане на конструкцията на сградата като цяло и проучване на всякаква налична проектна документация. Това по принцип в традиционното разбиване на партерните етажи не се прави, е мнението на инж. Георги Кордов от НИСИ. На второ място трябва да се изработи пълен конструктивен проект във фаза заснемане с подробно установяване местоположението и вида на всички конструктивни елементи. Третата фаза включва извършване на статико-динамичен анализ на конструкцията на базата на установените действителни характеристики на материалите и отделните конструктивни елементи. Важно е да се отбележи, че конструкцията се разглежда като едно цяло заедно с предвижданите преустройства. След извършване на анализа се проверяват и преоразмеряват, ако е необходимо отделните конструктивни елементи, възли и други, на база получени действителни стойности на разривните усилия за всички конструктивни възли-елементи. Въз основа на така изпълнена конструктивна експертиза

при необходимост се разработва цялостен проект за усилване на сградата
като цяло по всички нива.
Според инж. Кордов необходимо е незабавно преразглеждане на определени глави от действащите в момента противоземетръсни строителни норми и допълненията към тях. Причините за това са следните. Собствениците на пострадали от некомпетентни преустройства сгради, особено в централните градски части, се изправят пред този нерешим проблем едва когато е станало непоправимото. Редът за преустройсттва на партерни етажи е горе-долу един и същ.
1. Дава се виза за проектиране и се разрешава фиктивното производство.
2. Извършва се архитектурно заснемане на съществуващия обект. Това става на база конструктивно становище, относно възможността за неговото преустройство. Като правило въпросното становище е непълно и не се обосновава на реалната семоспособност на конструкцията, а на свободно тълкуване на ръководството за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, като до преди една година се считаше, че той е неразделна част от чл. 42 от Нормата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
3. След такова конструктивно становище, а в някои случаи конструктивен проект, неотчитащ реалната му носимоспособност на конструкцията и осигуряване на останалите съгласователни писма и други строитлени книжа се издава сторитлено разрешение.
4. Извършват се строитлени дейности за реализацията на преустройството, като се подминава необходимостта от писменото нотариално заверено съгласие на всички собственици.
В много случаи след извършване на строителна дейност възникват проблеми в конструкцията. Това може да се забележи, без да е имало земетресение или други екстремни фактори. Най-често се

появяват пукнатини в носещите стени
Провисват недопустими цели подови конструкции от порядъка на 2-3 см, т.е. конструкцията започва да се компрометира. В масовия случаи конструкцията на сградата като цяло намалява своята носемоспособност, както за вертикални, така и за хоризонтални товари. Това става чрез избиването на цели външни носещи тухлени стени. Махат се дори вертикални конструктивни елементи като греди, колони, части от плочи и други.
5. Едва на последния етап, когато нещата са непоправими е извършено, останалите съсобственици разбират за извършването на преустройството и реагират като сезират органите на ДНСК и техническите служби в общините и в някои случаи се стига до спиране на строежа.
Там, където строежът е спрян се завеждат съдебни дела и

се стига буквално доникъде,
защото конструкцията на сградата е компрометирана.
Сградата стои разбита неукрепена или в полуукрепен вид и е невъзможно тепърва да се събират средства от съсобствениците, да се правят нови проекти и осъществяване на същинско цялостно усилване. След много въртележки между различните инстанции в най-тежките случаи, нещата спират дотук, освен там където волята на собствениците и други ангажирани лица довежда нещата, до някакъв положителен завършек.
Парадоксален е фактът, че независимо от всичко, което е прието за решаване на възникналия конструктивен проблем - жалби, експертизи, становища, проекти за преустройства, извършване на определени строителни работи, узаконяване и т.н. много от пострадалите сгради продължават да са с нарушена носимоспособност, а са в предаварийно състояние за много дълъг период от време, а в не малко случаи и завинаги. За голяма част от сградите се оказва, че проблемът няма решение, а животът на живущите в тях, както и на тези в съседните сгради, е подложен на постоянна опасност.

Предложенията
които правят от НИСИ са в посока прередактиране на чл. 42 от Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони до 1987 г. Също така могат да бъдат отменени някои пособия, справочници, едно от който са ръководство за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони и да не се счита, че са неразделна част от чл. 42.
Преустройствата не могат да бъдат спрени, но трябва да се прави разлика между тези, които нарушават цялостта на конструкцията и по-леките, които не застрашават живота на живущите в тях. За последните може да се възприеме по-облечен път за уреждане на бюрократичните формалности. За целта документите, които се изискват от строителния проектант трябва да бъдат онагледени с текстов, изчислителен и графичен материал и да не съдържат никакви двусмислия. Не трябва да се пропуска и фактът, че доказването сигурността на дадена сграда е специализирана дейност и не е по силите на всеки специалист.
Всички преписки за преустройства на пратерни етажи, стигнали до ДНСК и още неполучили строително разрешение да бъдат изпращани в авторитетни институции за извършване на контрол по конструктивната им част, предлага Кордов. “Считам, че това е една позакъсняла и ефективна мярка, с която ще се сложи край на неправомерните интервенции в конструкцията на съществуващия сграден фонд”, допълва той.
Контролните органи могат да дават само пълни и обосновани технически експертизи, а не конструктивни становища, тъй като на теория и на пракитка този термин е лишен от съдържание. Необходимо е и регламентиране на целия контролен процес и засилването на всички нива - технически контрол, строителен надзор, експертни съвети по ЗУТ и органите на ДНСК.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]