Негодни уреди за бедните

На 27 ноември 2000 г. кабинетът на Иван Костов приема постановление, с което се изменя правилникът за приложение на Закона за социално подпомагане. В чл. 15 на правилника се създават 3 нови алинеи, които гласят, че абонати на “Топлофикация” с доход, по-нисък на минималния, имат право на месечна целева помощ за отопление в размер, определен от министъра на труда и социалната политика (МТСП) и председателя на Държавната комисия по енергетика и енергийни ресурси (ДКЕЕР), съответно Иван Нейков и Иван Шиляшки. Парите се превеждат пряко от общинските служби за социално подпомагане. Ново постановление на МС от 23 февруари 2001 г. уточнява, че на социално слабите се дава право и на помощ за закупуване на разпределители и вентили, необходими за въвеждане на системата за топлинно счетоводство. През март същата година Нейков и Шиляшки подписват заповед, с която въпросната помощ за най-бедните е определена на 55 лева. Не е указано как е определена тази цена при положение, че в момента най-евтините уреди излизат 25 лв. заедно с монтажа.
Средствата са преведени авансово на “Топлофикация”, която сключва договори с частни фирми за монтиране по един разпределител за всеки социално слаб. Данни за това, колко от тях са получили уреди, липсват. Според наличните в ДКЕЕР документи общата сума, платена въз основа на министерското разпореждане за топломери на най-бедните, е 5,5 млн. лева.
Година по-късно обаче се оказва, че въпросните топломери не могат да се използват. Фирмите за топлинно счетоводство отказват да ги монтират с мотив, че абонатите трябва да купуват и поставят само предлаганите от тях уреди. В противен случай следва глоба. Така платените от държавата, т.е. от данъкоплатците устройства остават за спомен.
А от Шиляшки и сие, прибрали тлъстата сума, все още никой не е потърсил отговорност. Решение на проблема на този етап не е намерено.

Цени и печалби
Доставката и монтажът на всички необходими прибори за въвеждане на системата за дялово разпределение на радиатор струва средно по 80 лева. От тях около 35 лева излиза електронният разпределител. 10-15 лева струва изпарителният разпределител, ако потребителят се спре на този вариант. За регулирането е необходим и вентил, за който се броят около 30 лева. Самото отчитане, което фирмите правят, се плаща отделно - средно по 4 лв. на радиатор. Някои от фирмите за топлинно счетоводство искат и допълнителна такса от средно 2 лв. за оборудване на всеки един след третия окомплектован радиатор.
Изключването на парното и свалянето на радиаторите струва по 7 лв. на брой.
По данни на топлофикационните дружества потребителите на топлинна енергия в страната са около 600 000 души. Според Закона за енергетиката е енергийните ресурси (ЗЕЕЕ) те са длъжни да оборудват радиаторите си с уреди за индивидуално измерване. При средна цена от 80 лева за доставка и монтаж на разпределители и вентили на 1 радиатор, за двустаен апартамент грубата сметка е близо 250 лева. Проста аритметика е, че фирмите за топлинно счетоводство ще ще инкасират около 150 млн. лева, ако клиентите се окажат изрядни и си монтират приборите.
60% от жителите на столицата, където отопляващите се с парно са най-много, са сложили топломери в домовете си, а още 20% уреждат документите си за топлинно счетоводство с една от 16-те одобрени от “Топлофикация” фирми, съобщиха от софийското дружество. Приблизително същите са цифрите и в провинцията. Ако неизрядните на този етап клиенти не монтират уредите си, от 1 ноември подлежат на санкции (от 100 до 500 лева) според разпоредбите на ЗЕЕЕ. При среден размер на глобите от 250 лева в държавния бюджет ще постъпят между 45 и 83 млн. лева.

Виолета СТОЕВА
[email protected]